О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
[населено място], 08.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1229 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 5.05.2010 год. по гр. д. № 34/2010 год. В. апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 19.10.2009 год. по гр. д. № 20/2007 год. на С. окръжен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявените от [фирма] –[населено място] против [фирма] -[населено място] искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 55 ЗЗД и чл. 72 /евентуално чл. 74/ ЗС.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът [фирма], чрез пълномощника му адвокат Д. Ц., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е от значение за точното прилагане на закона, като в настоящия случай въззивният съд не е обсъдил заключението на приетата техническа и оценителна експертиза, представените фактура от 12.05.2004 год. и опис от 12.10.2006 год., представени и приети по делото, и неоспорени от ответника. Поддържа становище, че е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, като се позовава и на определение на ВКС № 6 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 4121/2008 год.
Ответното дружество [фирма], чрез, чрез адвокат Н. С., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, евентуално за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявените искове са били уважени и вместо това да постанови друго, с което същите са отхвърлени, въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не установява с представените писмени доказателства да е собственик на спорните движими вещи, както и същите да се намират в имота с оглед отразеното в протокола за въвод на ответното дружество и последващите протоколи, установяващи изнасяне на движими вещи от имота от длъжника по изпълнителното производство [фирма]. Претенциите за заплащане на извършени подобрения са приети за неоснователни с оглед липсата на доказателства за упражнявано от касатора владение на имота, а освен това соченият период на извършване на подобренията е преди придобиване на собствеността от ответното дружество, поради което и същият не е пасивно легитимиран да отговаря по тези искове.
Следователно, поставеният от касатора в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Във въззивното решение липсва произнасяне на съда по поставения процесуалноправен въпрос, а оплакванията на касатора за необсъждане на събраните по делото доказателства представляват касационно основание за отмяна на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК – за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалното правило за обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и за необоснованост на направените от съда правни изводи. Същите не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет проверка за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито не са налице, в частност поддържаното по т. 3. Извън изложените съображения за липса на правен въпрос, обусловил изхода на делото, липсват и съображения за обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена законова разпоредба или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т. 4 от цитираното тълкувателно решения разяснения. Липсата на такива съображения, както и изложеното от касатора оплакване за постановяване на изводите на въззивния съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на сочените доказателства потвърждават извода за наличие на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което в настоящето производство не подлежи на обсъждане.
В заключение следва извода за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 49 от 5.05.2010 год. по гр. д. № 34/2010 год. по описа на В. апелативен съд, по подадената от [фирма], чрез адвокат Д. Ц. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: