О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
Гр.София, 08.04.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3669 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. М. срещу решение №.481/14.12.18 по г.д.№.767/18 на ОС Велико Търново – с което, след частична отмяна на решение №.776/26.7.18 по г.д.№.1845/18 на РС Велико Търново, родителските права спрямо малолетните деца В. Н. М. и Т. Н. М. са предоставени на майката А. Т. В. /при която да бъде и местоживеенето им/, определен е режим на лични контакти с бащата /всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00ч. в съботния ден до 17.00ч. в неделния с преспиване в дома на бащата – който следва да взема и връща децата от и до жилището на майката, петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и на личните празници на бащата и роднините му/ и той е осъден да плаща месечна издръжка /по 150лв. за голямото и 140лв. за малкото дете, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване/.
Ответната страна А. Т. В. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е изследвал релевантните факти във връзка с отношенията между родителите и децата, техния родителски капацитет и условията на живот при всеки. Приел е от фактическа страна – на база събраните доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, предоставените социални доклади и обясненията на страните, които са били и изслушани, че: Н. М. и А. В. са родители на две непълнолетни деца – Т. /роден на 1.12.13/ и В. /роден на 8.05.15/ и от края на август 2016 са социално разделени; децата им също живеят разделно – по-голямото /Т./ – в [населено място] при баба си и дядо си по майчина линия /още от 6-месечната си възраст/, а по-малкото /В./ – първоначално в Кула, а впоследствие и понастоящем – във Велико Търново – при баща си и неговата бивша и настояща съпруга /с която заживели отново заедно от м.12.16г./; трудовата заетост на родителите е съответно на бащата–шофьор към куриерска фирма, чиято основна дейност е в Германия и отсъства от България всеки месец за около две седмици, а на майката–домоуправител на къща за гости в курортно селище в [населено място]; по-малкото дете боледува често и му е поставена диагноза „бронхиална астма“; на двете деца са осигурени много добри условия на живот като безопасна и сигурна социална и семейна среда и в хигиенно-битово отношение; налице е емоционална привързаност на всяко от тях към съответния родител, при който живее, и към другите лица от семейния и роднинския кръг, подпомагащи усилията за обгрижването и ходенето на детска градина; последната среща на децата е била през м.01.2017г. Посочено е и, че раздялата на родителите е предшествана от упражнено и упражнявано и в миналото физическо насилие от бащата върху майката на децата, който впоследствие не й позволил да вземе със себе си по-малкото дете, отправяйки й заплахи, че ако не се махне от [населено място] /където работила като сервитьорка от м.09.16 до м.01.2018/, ще бъде пребита /което се установява от убедително и непротиворечиво поднесени показания на майката и сестрата на ответницата, както и на управителя на ресторанта, в който е работила/; същевременно същият не е виждал по-голямото дете, не е търсил удобен случай да го види и не се е интересувал от неговото състояние и житейско положение /бездействие, признато от него като факт в заседанието пред въззивния съд, както и установено от свидетелските показания на майката и сестрата на ответницата/.
Съдът е отразил, че за разрешаване на спорните въпроси в приложното поле на чл.127 ал.2 СК е необходимо да се прецени кой е най-добрия интерес на децата – понятие, чийто смисъл е очертан в пар.1 т.5 б.“а“-„ж“ ДР на Закона за закрила на детето /ЗЗД/ /желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за него, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, които имат отношение към детето/ – въз основа на конкретните факти и обстоятелства по делото, при съобразяване на комплекса от показатели, посочени в ППВС 1/74, част от които са и нормативно установени в текста на чл.59 ал.4 СК – а именно: възпитателските качества и морала на родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги отглеждат, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица, социално обкръжение и материални условия на живот; целта е чрез съответните ползи да се осигури тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие /чл.124 ал.1 СК/.
Изхождайки от горните принципни постановки, съдът е посочил, че от една страна разделното живеене на децата, траещо повече от 2 години, с оглед много ниската възраст, малката им възрастова разлика, еднаквия пол, голямата отдалеченост на населените места, в които живеят, е едно нежелано фактическо положение, несъмнено причинено от поведението на бащата-което е категорично противопоказно на най-добрия им интерес и следва да бъде преустановено. Това е така, защото то им отнема възможността да задоволяват природно заложената от общия им произход /естествена/ емоционална потребност да общуват по между си, да се опознават, да се приучат към взаимна подкрепа, всяко да се учи от другото, да се забавляват чрез разни игри–и носи вреден риск от взаимна забрава и забава във времето на братското сближаване – което, дори и да настъпи някога, може толкова да е закъсняло, че да е непълноценно /защото е пропуснато подходящото време – от най-ранна възраст-което никога не се връща и компенсира/.
Въззивната инстанция е отразила, че законът не поставя формално предимство на майката при определелянето кому да се предоставят родителските права след развод или фактическа раздяла /т.е. само защото е майка и такъв е обществения обичай в обществото/, но това й качество може да се окаже и се оказва в много случаи решаващо, щом по другите конкурентни показатели е налице равенство. Изследвайки ги, е приела, че по критериите полагане на лични грижи за децата, изявена готовност да ги отглеждат, възможност за подкрепа от трети лица при отглеждането, осигуряване на материални условия на живот в хигиенно-битово отношение и на безопасна и сигурна социална и семейна среда, възпитателски качества /доколкото по делото не са установени смущаващи обстоятелства, сочещи на занижени умения в тази сложна дейност/, позициите на дамата родители следва да се приемат за изравнени. Същевременно, по останалите показатели предимство има майката – поради което и упражняването на родителските права по отношение на двете деца следва да бъде предоставено на нея. За да мотивира този извод съдът е разгледал релевантните критерии и установените по делото обстоятелства, вкл. обсъждайки предимствата и недостатъците във връзка с условията и положението на двамата родители и възраженията на страните.
Във връзка с показателя отношение към децата /т.е. с оглед всеотдайното и отговорно изпълнение на родителския дълг/ е обсъден факта, че от м. 01.2017г. бащата не е виждал голямото дете, не е търсил удобен случай да го види и не се е интересувал от състоянието му – т.е. за един продължителен период от време го е лишил от внимание /вероятно поради предразсъдък, че детето е „чуждо“, натрапен от майка му/. Посочено е, че подобно поведение на бездействие и пренебрежение сериозно подкопава доверието в неговата готовност да изпълнява всеотдайно и пълноценно родителския си дълг към него, показва нравствена слабост и може да се схваща и като проява на предпочитание на по-малкото дете пред по-голямото /т.е. сочи, че двете деца не са равностойни в съзнанието му/. Обратно – отношението на майката както към по-малкото, така и към по-голямото дете, винаги е било загрижено, любящо, истинско майчинско – т.е. за разлика от бащата, тя никога не е проявявала склонност да дели децата си. Съдът е намерил за голословни и опровергани твърденията, че майката не е полагала грижи за децата, не се е интересувала от тяхното отглеждане и възпитание и не е живеела с нито едно от тях, не е посещавала по-малкото дете, нито се е обаждала по телефона да пита за него. Отразил е, че след раздялата с бащата той е създавал пречки тя да се вижда с по-малкото дете, особено докато е живяла и работила в [населено място], за да бъде по-близо до него. Същевременно, след като е узнала, че то пребивава във В.Търново, тя също го е търсила чрез идването си в този град, но отново ответникът е създал пречки да проведе свободна среща. Относно показателя „привързаност на децата към двамата родители“ е прието, че същият няма практическа тежест – тъй като е естествено и нормално всяко дете да е и е привързано към съответния родител, при който живее, към близките му от семейната среда, и ще е привикнало към нея и към съответната социална среда. Отразено е, че при постигане на най-добрия интерес на децата – а той е свързан със събирането им заедно, неминуемо едно от тях трябва да се раздели – не завинаги – със съответния родител – но поради ниската възраст съответното „отделено“ дете ще се приспособи сравнително бързо към новата среда /тази способност е присъща на малките деца/.
Съдът е съобразил, че няма обстоятелства, които да поставят по-голямото дете в категория „дете в риск“ в семейната среда на майката по смисъла на пар.1 т.11 б.“б“, „в“ ДР ЗЗД – и следователно не съществуват такива и за по-малкото дете. Посочил е, че действително град В.Търново предоставя по-големи културни и образователни възможности за интелектуално развитие, но това преимущество само по себе си не е достатъчно. Същевременно, при наличие на жива, здрава, пълноценна и загрижена майка, не може да бъде ценено в полза на бащата възражението му, че по-малкото дете наричало „мамо“ неговата съпруга, както и че тя умело полагала всички необходими грижи за него. Аргумент в полза на решението за предоставяне на родителските права на майката е изведен и от факта, че децата все още са в такава ниска възраст, която според общоизвестни природни закономерности обуславя нужда от преобладаващо грижовно присъствие на майката до тях-от съществено значение са биологически заложените /преобладаващо/ по-голяма емоционална връзка и зависимост между майка и син и по-силния родителски инстинкт към обгрижване и любов на майката. Отделно от изложеното в случая майката разполага с възможност да полага всекидневни грижи за двете деца, докато бащата е възпрепятстван да го прави поради отсъствията си от страната за около две седмици през месеца. Съдът е обсъдил и съгласието на майката режимът на лични контакти на децата с бащата да бъде свободен, но с оглед изискванията на закона е определил такъв като евентуална налична правна рамка. Изложил е съображения, че режимът за двете деца следва да е еднакъв, за да не се допусне повече разделянето им–макар и за кратко време. При това положение, намирайки определения за голямото дете такъв от първоинстанционния съд за подходящ, е приел, че, с оглед горепосочената цел, предвид интересите на децата, той следва да се прилага и спрямо малкото дете.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в отклонението от практиката на ВКС /ППВС 1/74/ във връзка с принципите за комплексно и всеобхватно изследване на връзката родител-дете, както и че решението е очевидно неправилно /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
В цитираната от касатора задължителна практика са изяснени обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Дадените с Постановление на Пленума на Върховния съд №.1/12.11.1974 задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, са релевантни и при действието на действащия СК от 2009г. /който закрепва и нормативно някои от посочените в Постановлението критерии в чл.59 ал.4 СК/ и са възпроизведени в редица решения по реда на чл.290 ГПК. От значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Подчертава се, че от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съда да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти, давайки самостоятелна оценка на значимостта на всеки един от тях и извеждайки правния си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства. Въззивната инстанция не се е отклонила от така цитираната практика – напротив, позовала се е на нея и следвайки я е формирала съответен извод за това на кой от родителите следва да бъде предоставено упражняването на родителските права върху двете деца. Съдът е изследвал детайлно съществените обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени съгласно задължителната практика – поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са подробни съображения, в това число на база показания на разпитаните свидетели, изслушването на страните /извършено от въззивния съд в първото проведено с.з. на 20.11.18 – при което пространно (всеки с изявления, обективирани в рамките на почти две страници от съдебния протокол – общо на четири страници – с.2-с.5) всеки родител е изложил своята гледна точка и важните според него обстоятелства във връзка с положението на децата и възможностите си за отглеждането им/ и социалните доклади, по кой критерий на кой родител следва да бъде даден приоритет, респективно при равни други условия кое е по-подходящото за децата с оглед най-добрия им интерес. За целта съдът е отчел на първо място факта, че двете деца /понастоящем на 7г. и 5г./ повече от две години живеят разделно при голяма отдалеченост и нямат контакт, което им отнема възможността да развият и укрепят нормална братска връзка–поради което е прието, че най-добрия интерес на децата е те да бъдат събрани да живеят заедно; изследвана е и причината за съществуващото положение на липса на каквото и да е общуване – поведението на бащата. На следващо място съдът е сравнил качествата на двамата родители във връзка с показателите полагане на лични грижи към децата, изявена готовност да ги отглеждат и възможност да разчитат на помощта на свои близки за това, осигуряване на материални условия за живот в хигиенно-битово отношение, безопасна и сигурна семейна и социална среда, привързаност на децата – по които е намерил позициите им относително равни /в тази връзка по делото са събрани свидетелски показания, депозирани са социални доклади, според които семейната среда както при майката, така и при бащата, са напълно подподящи за здравето и развитието на децата, всеки от родителите разполага с подкрепяща среда от близки и роднини, налице са необходимите битово-хигиенни условия, както и сигурна и безопасна среда, подходяща за отглеждане на децата – като в социалния доклад относно условията при майката е изрично посочено, че средата е подходяща както за отглеждане на детето Т., така и на детето В./. Същевременно, при сравнение по останалите показатели – възпитателски качества и отношение към децата – съдът е намерил, че майката превъзхожда бащата. Изложени са подробни мотиви, в това число с позоваване на конкретно установени по делото факти, на база събрани по надлежен ред доказателства – вкл. свидетелски показания, защо съдът приема, че са налице дефицити в качествата на бащата, респективно факти, които не са в негова полза при извършеното сравнение, и защо в това отношение майката е по-пригодния родител по обсъжданите критерии, съответно защо режимът на контакти на двете деца следва да е идентичен. Същите са постановени при съобразяване на практиката на ВКС и не са произволни. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на децата, за който съдът следи и служебно. При евентуална промяна на обстоятелствата мерките за упражняване на родителските права могат да бъдат променени по инициатива на всеки от родителите, с оглед настъпилите нови обстоятелства.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.481/14.12.18 по г.д.№.767/18 на ОС Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: