О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 01.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 123 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Н. Л., Дафина Я. М. , М. Я. Г. , Н. С. Н. и Т. С. Н. , чрез пълномощника им адвокат Т против решение № І* от 21.05.2008 г., постановено по гр.д. № 96 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 2* от 12.12.2007 г. по гр.д. № 2626/2007 г. на Районен съд Б. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Н. Л., Дафина Я. М. , М. Я. Г. , Н. С. Н. и Т. С. Н. против К. Н. О. иск за признаване за установено, че ищците като наследници на Н. Я. Л. , поч. 1928 г. и на Дафина К. К. /Левтерова/, поч.1933 г. са били собственици на земеделски имот – нива с площ от 4 дка в местността ”А”, землището на с. Ч. при посочени съседи, включително и северната част на посочената нива към момента на внасянето й в ТКЗС, която част понастоящем представлява имот № 0* по КВС с площ от 834 кв.м.
Ответникът по касационната жалба К. Н. О. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, какъвто е искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по който има противоречива практика на Върховния касационен съд.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос, а по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – когато даден правен въпрос, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В настоящият случай липсва формулиран правен въпрос, свързан с конкретно прилагане на процесуалния или материалния закон и с релевантните по делото факти, изводите по който да са в противоречие с разрешенията, дадени в решенията на ВКС и на Бургаския окръжен съд, копия от които е представил касаторът. Твърденията, че въззивният съд не е обсъдил заедно и взаимосвързано всички доказателства, направил е необосновани изводи за установеното от свидетелските показания, тъй като не ги е свързал със скицата на инж. Й от 1934-36 г., както и за наличието на изводи, които противоречат на събраните по делото доказателства, по същество съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, въз основа на които се постановява решение по чл.293 от ГПК, но които са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, или т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 21.05.2008 г., постановено по гр.д. № 96 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: