О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 22.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5471 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. К. против решение № 70 от 02.06.2008г., постановено по гр.д. № 2110/2004г. на Софийски апелативен съд, с което отменено решението по гр.д. № 580/2001г. на Софийски градски съд и вместо това А. С. Н. и Г. Н. Г. са осъдени да заплатят на касаторката К. по 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от деликт, причинен от наследодателят им Н. Г. Н. и законната лихва върху тези главници от 18.09.1999г. и обезщетение за имуществени вреди от двете по 740 лв. , ведно със законната лихва от 17.04.2001г. Със същото решение е отхвърлен искът на касаторката против третта наследница С. Н. Ж. за същите суми
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че общата дължима сума за неимуществени вреди от причинения деликт на ищцата от наследодателят на ответниците е 9000 лв., а размера на доказаните имуществени вреди е 2220 лв. но е отхвърлил иска за 1/3 от тези суми, които е приел, че са припадащи се на С. Н. Ж. и поради това, че тя е направила отказ от наследство, не ги дължи.
В касационната жалба, касаторът формулира следния основен материално правен въпрос: Припадащата се част на отказалият се от наследството от задълженията, включени в него поемат ли се от останалите наследници?
Обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като се позовава на постоянната практика по чл. 53 от ЗН.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос е съществен, защото от него зависи начина, по който се разпределя приетото за дължимо обезщетение за имуществени и неимуществени вреди между останалите наследници, които не са направили отказ. Този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната и непротиворечива практика по приложението на чл. 53 от ЗН. Затова е налице основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Р. Г. К. против решение № 70 от 02.06.2008г., постановено по гр.д. № 2110/2004г. на Софийски апелативен съд
Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: