О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София 24.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 939/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 04.03.2009 г. по гр.д. № 895/08 г. на Софийски градски съд, постановено при повторно разглеждане на делото, е оставено в сила решението от 06.08.2004 г. по гр.д. № 3383/2000 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “ К. комерс” О. гр. С. против С. о. , район “Л” установителен иск за собственост върху магазин № 1 с площ 191.88 кв.м. и магазин № 2 с площ от 148.41 кв.м., находящи се в гр. С., ж.к.”Л” бл. 143. Прието е, че ищецът не се легитимира като собственик на процесните обекти на соченото от него основание по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, тъй като двата магазина не са били предоставени за стопанисване и управление на държавната фирма “К”, чийто правоприемник е той, а са ползувани по договор за наем.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил с дадените от ВКС в отменителното решение указания и отново е допуснал същите процесуални нарушения, като не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка, основал е изводите си относно релевентните по спора факти на писмени доказателства, които са били представени от процесуален представител на ответника, действуващ без представителна власт и които са били оспорени, неправилно е преценил доказателствената сила на част от представените писмени доказателства – извлечението от инвентарната книга на “К” от 1989 г. и представените актове за държавна собственост.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като процесуалните въпроси относно доказателствената сила на оспорените писмени доказателства и такива, представени от лица без представителна власт, чиито действия не са били потвърдени от представлявания, както и на материалноправния въпрос по приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и чл. 2, ал.4 ЗОбС, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата, а произнасянето на ВКС по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата С. о. не взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди наведените доводи по допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, намира:
За да обоснове извод, че не е осъществен фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и ищецът не се легитимира като собственик на спорните имоти, въззивният съд се е приел, че същите след построяването им са били актувани като държавни и предоставени за стопанисване и управление на РСП – БКС “Л”. Държавна фирма “К”, правоприемник на която е ищецът след преобразуване и приватизация, е била наемател на магазините по договор за наем от 1991 г. Изводът е основан на представените по делото АДС № 3871/ 29.12.1987 г., писмо № ДИ- 24-01-044/ 07.01.1988 г. и договор за наем от 01.10.1991 г. Първите два документа са представени от пълномощника на ответника С о. , район “Л”- юрисконсулт К. Х. със становището му по иска от 20.06.2000 г. Като процесуален представител на ответника същият се е легитимирал с пълномощно от 07.01.2000 г., с което е упълномощен от кмета на СО да представлява общината пред съдилищата в Република България до 31.12.2000 г. Тези доказателства не са били оспорени от пълномощника на жалбоподателя. Следователно, повдигнатият в касационната жалба процесуален въпрос каква е доказателствената сила на оспорените писмени доказателства и на такива, представени от лице без представителна власт, е неотносим към изхода на спора и поради това не съставлява предпоставка за допускане на касационно обжалване. Все пак, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че актът за държавна собственост е официален документ по смисъла на чл. 143, ал.1 ГПК/ отм./, който до установяване на противното, се ползува с доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства.
По отношение на поставения материалноправен въпрос, касаещ фактическия състав и действието на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, предпоставките за допускане на касационно обжалване следва да се преценяват с оглед изискванията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото жалбоподателят се позовава на решения на ВКС, постановени по конкретни дела /т. нар. незадължителна практика/. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос не е в противоречие с приетото в решение № 616 от 04.08.2008 г. по гр.д. № 1538/07 г. на V г.о. на ВКС и решение № 1* от 31.10.2008 г. по гр.д. № 5034/07 г. на ІІ г.о. на ВКС. По първото дело при разрешаване на въпроса дали спорният недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, за да може с акта за преобразуването му да премине в собственост на търговското дружество, съдът е изхождал от нормативната уредба, регламентираща предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации, съдържаща се в отменените Правилник за държавните имоти и Наредба за държавните имоти. С второто решение е прието, че само отбелязването на гърба на АДС, че описания в този акт недвижим имот е бил отреден за ищеца, не е достатъчно за доказване наличието на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ при липса на доказателства за включването му в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването. Извън конкретиката на разрешените с тях спорове, тези решения акцентират върху необходимостта от доказване на факта на предоставянето на държавния имот за стопанисване и управление на държавното предприятие по предвидения за това ред. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд се е съобразил с тази практика. В случая ищецът не е доказал, че магазините са били предоставени за стопанисване и управление на неговия праводател съобразно разпоредбата на чл. 94 от Наредбата за държавните имоти /отм./. Твърдението ме е било, че магазините са му предоставени за стопанисване и управление с Протокол № 14 от 31.08.2007 г. на ИС на СНС и Заповед № Р* от 27.10.1987 г., които обаче не съдържат волеизявление за предоставяване на конкретен държавен имот за стопанисване на конкретна стопанска организация, а имат характер на вътрешно служебни актове.
Решение № 81 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1559/06 г. на ВКС, V г.о., е постановено по настоящия спор при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция. Решение № 272 от 26.05.2004 г. по гр.д. № 500/03 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 27.09.2001 г. по гр.д. № 2353/2000 г. на ВКС, ІV г.о. третират въпроси по приложението на чл.2, ал.4 ЗОбС, който визира друг фактически състав за придобиване право на собственост от кооперативни организации и юридически лица с нестопанска цел, който е неприложим в случая. Поради това тези решения не могат до обосноват основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
В обобщение на изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
В настоящото производство, чийто предмет е ограничен единствено до проверка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не могат да бъдат обсъждани доводите за необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, които са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.03.2009 г. по гр.д. № 895/08 г. на Софийски градски съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: