О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 10.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3446 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по жалбата на М. А. П. от [населено място], представлявана от служебния адвокат Д. Д., против решение № 68 от 29 март 2016 г., постановено по в.гр.д. № 25/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново, с което се потвърждава решение № 317 от 30 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 2/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за отхвърляне на предявения от П. иск за осъждане на [община] да й заплати 100000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, силен стрес и от опитите за ухапване на 02.05.2014 г., 07.05.2014 г., 24.12.2014 г. и на 03.06.2014 г. от кучета, собственост на общината, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 24.12.2013 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Касаторката счита, че претенцията е доказана както от фактическа, така и от правна страна, но съдът и в двете си инстанции не се произнесъл правилно и така е нарушил правата й. Въззивният съд не е извършил обективна оценка на събраните доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му поради наличие на въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторката лично допълнително сочи, че са ограничени човешките й права за хуманен, достоен, свободен и пълноценен живот с относителна сигурност чрез нерешаване на проблема с многобройните безстопанствени кучета, безконтролно пусканите домашни кучета и други свободноживеещи кучета, заради които на касаторката й е почти невъзможно да си търси работа и да ходи на работа, не може да си почива и да се разтоварва, а при инциденти изпитва стрес и психически тормоз. Уточнява, че въпросът е не какво са й причинили кучетата, а какво й е причинила общината пряко и косвено чрез кучетата си, при водене на делото, чрез обжалванията си, чрез съдебнопсихиатричната експертиза, чрез приравняването на касаторката на по-ниско ниво от кучетата, липсата на уважения към нея като избирател и гражданин, и пр.
Ответникът [община], представлявана от кмета К. М., чрез юрисконсулт П. Ч., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността на предявения иск.
Въззивният съд потвърждава решението на първата инстанция, като приема за вярна възприетата правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 50 ЗЗД, но, при правилно разпределена доказателствена тежест спрямо относимите факти, искът е приет за недоказан. Счетено е, че нито един от разпитаните по делото свидетели не установява, че ищцата е била нападана от бездомни кучета, още по-малко на посочените в исковата молба дати. Установени са страхът й от кучетата, сигналите до общинските служби, многократните й посещения в приюта за безстопанствени кучета и оплакванията й там, но нито един от свидетелите не установява, че ищцата е била нападана от бездомно куче. Единственото нападение, за което се свидетелства, е било от куче пред блока, в който ищцата живее, но кучето е било домашно и стопанинът веднага се спуснал да й помага. Възприет е изводът на психиатричната експертиза, че ищцата не страда от фобия към кучета и у нея не са констатирани белези на стрес.
К. съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване по поставените от касаторката проблеми.
Поставя се въпросът за обективната оценка на събрани доказателства като основа за правилно и законосъобразно решение. Както нееднократно ВКС вече се е произнасял по въпроса за задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства (сравни например решение № 21 по гр.д. № 16/2011 г., ІV г.о.), въззивният съд при постановяване на решението си следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, в т.ч. събрани чрез показания на свидетели. Категоричен е изводът на касационния съд, че съдът не може да основе своите изводи на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля (така в решение № 164 по гр.д. № 196/2014 г., ІІІ г.о.). Следователно, касаторката поставя принципно значим въпрос, който обаче не е детайлизиран в насока за кои обстоятелства се поддържа, че оценката на съда не е обективна, като те са пренебрегнати или са останали недооценени, или са неправилно оценени. Макар да е вярно, че според указанията на ВКС, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г, ОСГТК, касационният съд да е властен от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в настоящия случай както в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, така и в касационната жалба не са посочени обстоятелства или оплаквания, които да позволят подобна конкретизация или уточнение. Подобна конкретизация не може да се извърши и въз основата на лично подаденото от касаторката допълнение към касационната жалба, тъй като то съдържа нейните съждения за начина на засягане на личната й сфера от твърдените нападения, респективно – значението на предприети от ответника различни действия, включително във връзка със съдебния процес. При това положение, тъй като не е посочен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд като общо основание за допускане на касационното обжалване, не може да се разгледа и изрично посочената от касаторката хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при наличието на която се проявява общото основание за допускане на касационното обжалване. Затова, независимо от вероятната основателност на твърдението на касаторката, че в конкретния спор са засегнати въпроси, които изискват съобразяване с множество обстоятелства и прилагане и тълкуване на смисъла и духа на закона, и определяне критериите при оценка от страна на съда за осъществяването или не на определен фактически състав и определена правна хипотеза, липсата на правен въпрос, както е пояснено по-горе, препятства допускането на касационното обжалване, при което единствено е възможно съответните множество обстоятелства да бъдат съобразявани и спрямо тях да се приложи точният смисъл и духът на закона.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 68 от 29 март 2016 г., постановено по в.гр.д. № 25/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: