4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 10.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1874 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от В. И. М. – прокурор в ОП – гр. Кюстендил и касационна жалба на Б. Д. Ш., представляван от адв. Ц. Р.. Двете жалби са подадени против въззивно решение № 287/23.11.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 268/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260/10.01.2017 г. по гр.д. № 676/2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на Б. Д. Ш. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на повдигане и поддържане на обвинение във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство с вх. № 2855/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград, по досъдебно производство № 126/23015 г. по описа на 01 РУ „Полиция“ на МВР гр. Благоевград, приключило с постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.06.2015 г. на Прокурор при РП –Благоевград, ведно със законната лихва считано от 03.02.2016 г. до датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания размер от 17 000 лв. като неоснователен и недоказан. Предмет на обжалване в жалбата на Прокуратурата е решението в частта, с която искът е уважен, а предмет на обжалване в жалбата на Б. Д. Ш. е решението в частта, с която искът е отхвърлен.
Прокуратурата на Република България счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Б. Д. Ш. счита, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 , т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Никоя от страните не е подала отговор на касационната жалба, подаден от насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Д. Ш. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигане и поддържане на незаконно обвинение в престъпление. Първостепенният Районен съд – Благоевград е достигнал до извод, че сумата от 3 000 лв. представлява справедлив размер на дължимото обезщетение за ищеца, а искът над тази сума до пълния предявен размер от 17 000 лв. е неоснователен. Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни в производството. За да се произнесе Окръжен съд – Кюстендил е взел предвид, че в случая отговорността на държавата за вреди е обективна. Осъществени са всички елементи на фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Безспорно между страните е установено, че на 01.04.2015 г. на Б. Д. Ш. е предявено обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 1, предл. 1във вр. чл. 26, ал. 1 НК по досъдебно производство № 126/2015 г. по описа на 01 РУ „Полиция“ на [населено място]. На 18.06.2015 г. производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради недоказаност на обвинението, прекратяването е окончателно потвърдено с определение на Окръжен съд от 03.02.2016 г. Като спорни между страните въззивният съд е откроил въпросите относно наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, както и относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Окръжен съд-Кюстендил подробно е разгледал възраженията на Прокуратурата на Република България, съдържащи се в подадената въззивна жалба. Аргументирал е изводи, че от показанията на изслушаните свидетели по безспорен начин се установяват претърпените негативни емоционални страдания от страна на ищеца – тревожност, стрес, безпокойство поради отражението на наказателното преследване в личния и професионалния му живот, страх от финансови затруднения в случай, че загуби своята работа, допълнително засилвани и предвид обстоятелство, че наказателното производство станало известно на неограничен кръг лица поради широк медиен отзвук, както и че вредите са претърпени вследствие на незаконното обвинение. При определянето на справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил, че престъплението, в което ищецът е обвинен, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказателното преследване, макар и приключило в разумен срок, е станало достояние на широк кръг от хора, незаконното обвинение застрашило служебното положение на ищеца, причинило страх и притеснения относно финансовата му обезпеченост, срещу ищеца никога преди това не му е било повдигано наказателно обвинение, поради което сумата от 3 000 лв. е достатъчна за възстановяване на неимуществените вреди, претърпени вследствие на незаконното обвинение.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
Касаторът Прокуратура на РБългария се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формулира въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и преценката на всички относими обстоятелства при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с т. 11 от Постановление № 4 от 23.11.1968 г. на Пленума на ВС. Поставеният въпрос, уточнен от настоящия в състав в упражнение на правомощията му на касационна инстанция предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, отговаря на изискванията за общо основание, но не се осъществява претендираното специално такова. Въпросът е разрешен при съобразяване н трайната практика на ВКС, според която справедливостта не е абстрактно понятие, а се постига чрез преценка на конкретни факти, включително и в тяхната взаимовръзка. Отделните обстоятелства при присъждане на обезщетение по ЗОДОВ, имащи значение за размера на обезщетението са: характера на неправомерната дейност, ограничаването на правата на лицето, последиците за психическото и физическото му здраве, отражението им в личния и професионалния му живот, както и върху взаимоотношенията му с останалите хора, продължителността на вредоносното действие, обществения отзвук и др. В случая въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти, посочено е какво е тяхното конкретно значение при определяне на размера на обезщетението. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението.
В изложението, приложено към жалбата на Б. Д. Ш., не са формулирани никакви въпроси, които да отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на процесуалния закон. Може да бъде обобщено, че по същество са преповторени оплаквания, наведени в касационната жалба, касаещи размера на присъденото обезщетение. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание обезсмисля произнасянето по наличието на специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Само за яснота следва да се посочи, че жалбата на Б. Д. Ш. е подадена на 12.01.2018 г. при действието на ГПК в ред. ДВ бр. 86 от 2017 г. и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което се позовава касаторът – противоречиво разрешаване на въпрос от съдилищата, към този момент вече е отпаднало с последното законодателно изменение на разпоредбите, касаещи касационното обжалване, поради което не представлява основание за допускане до касация.
При този изход на спора страните не си дължат сторените в касационното производство разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287/23.11.2017 г. по в. гр. д. № 268/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: