3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
София,11.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание единадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: Стоил Сотиров
Мими Фурнаджиева
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №449/24.11.2010 г. по гр.д.№245/2010 г. Силистренският окръжен съд, г.о., е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост. Посоченото производство е образувано по въззивна жалба от ищцата Г. Н. против решение №671/11.10.2010 г. по гр.д.№1376/2010 г. по описа на Силистренския районен съд в частта за разноските. Въззивната инстанция е приела, че до приключване на устните прения в първоинстанционното производство ищцата не е представила списък за разноските, поради което е налице законова пречка за обжалване на решението в тази част.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба от ищцата Г. Г. Н. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Като оплакване се сочи, че въззивната инстанция неправилно я е осъдила да заплати на ответника деловодни разноски за въззивното производство в размер на 200 лева, след като се позовава на неизпълнение на изискванията на чл.80 ГПК от страна на ответника. Освен това налице е и позоваване на чл.78, ал.5 ГПК по отношение присъдените на ответника разноски за въззивната инстанция. Навежда се и довод, че в протокола от проведеното пред първата инстанция съдебно заседание не е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника и въпреки това такива са му присъдени. Моли се за отмяна на обжалваното определение в частта, с която е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лева за въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба – Д. С. Н., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяване на обжалваното определение. Разгледана по същество тя е изцяло неоснователна.
С оглед изложеното в петитума на частната жалба предмет на обжалване е само размерът на присъдените на ответника разноски в размер на 200 лева за въззивното производство.
В отговора си срещу въззивната жалба от ищцата ответникът е поискал по категоричен начин присъждане на направените от него разноски за въззивната инстанция. В случая позоваването от страна на частната жалбоподателка на разпоредбата на чл.80 ГПК е неоснователно.
Смисълът на визираната разпоредба не е този, който жалбоподателката влага в него. Посочената разпоредба създава улеснение за страните и за съда, като при представянето на списък с разноските страната, която ги претендира конкретизира претенцията си за тях, а другата страна може да поиска прилагането на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Смисълът на правилото на чл.80 ГПК е във второто изречение на нормата, а именно при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, е да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските, в случай че съдът е допуснал грешка при изчислението им. Непредставянето на списък по чл.80 ГПК има за последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите на съда по искането. В процесния случай направените от ответника по частната жалба разноски за въззивното производство са опредметени само върху договор за правна помощ и не е налице трудност при определянето им. Освен това липсата на списък по чл.80 ГПК би се отразило негативно само върху ответника по частната жалба в случай, че същият е недоволен от акта на съда по отношение на разноските. Поради това непредставянето на списък на разноските за въззивното производство не е основание за отмяна на определението на окръжния съд в частта за разноските.
Относно възражението на частната жалбоподателка за приложението на чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че то също е неоснователно. От представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ се установява, че същият не противоречи по отношение на договорения адвокатски хонорар на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7, във връзка с т.4 и §.2 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимото адвокатско възнаграждение за адвокат, поради което не е налице твърдяната прекомерност при заплащане на адвокатския хонорар за въззивното производство в размер на 200 лева.
Поради това изцяло неоснователни са наведените с частната жалба оплаквания.
Изложеното налага частната жалба да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №449/24.11.2010 г. по гр.д.№245/2010 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: