О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
ГР. София, 11.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2659/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №159/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен до размер от 2 535 лв., ведно със законната лихва, предявеният от [община] срещу касатора иск по чл.59 ЗЗД , с който се търси обезщетение за неправомерното ползване от ответника на общинска земя в размер на 97, 5 дка. В частта до пълния предявен размер от 8731,80 лв. искът е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №1285/12 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №926/12 г. на четвърто г.о. на ВКС, според които съдът следва да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани, следва да обсъди исканията и възраженията на страните, които се основават на установените факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаването на делото. Конкретно сочи, че въззивният съд не е обсъдил възражението му, че не ползва заявените земеделски земи и представените във връзка с това доказателства.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява:
Въззивният съд е приел, че с връчената на ответника по иска и неоспорена от него заповед №259/25.06.13 г. на Кмета на [община], на осн. чл.65, ал.1 от ЗОС, вр. с чл.34, ал.4 ЗСПЗЗ, е разпоредено да се изземат описаните в заповедта земеделски имоти с обща площ от 97,5 дка от ответника, който е декларирал, че ги обработва и ги е заявил според заповедта за директни плащания. Въззивният съд е изложил съображения за валидността на заповедта, като издадена от компетентния административен орган, в рамките на предоставената му компетентност, по предвидения процесуален ред и в предвидената форма, след надлежно проведена административна процедура. Според въззивния съд субективните и обективни предели на този влязъл в сила като необжалван административен акт установяват задължително за гражданския съд факта на неправомерното ползване на земеделските земи, собственост на общината, от страна на ответника по иска. Гражданският съд е обвързан от установените в административния акт ползване без основание на процесните земи, които са заявени за директни плащания, извършителя на непозволеното ползване, неговото виновно и противоправно поведение, както и постановеното изземване на земите по посочения административен ред. Следвайки тази обвързаност въззивният съд е присъдил на осн. чл.59 ЗЗД обезщетение в посочения размер на база на средногодишното рентно плащане, след като е приел, че с тази сума ищецът реално е обеднял, тъй като е бил лишен от възможността да ползва и реализира от процесните земи приход, съизмерим със средногодишното рентно плащане за земи от общинския поземлен фонд.
Тези изводи, формирани след обсъждане на допустимите и относими доказателства по делото, не противоречат на сочената от касатора практика на ВКС по приложението на процесуалния закон, както и на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.59 ЗЗД.
В постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленумът на ВС е прието, че когато не са налице елементите на никой от трите фактически състава по чл. 55 от ЗЗД /получено при начална липса на основание, с оглед на бъдещо неосъществено основание или на отпаднало с обратна сила основание/, а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД. В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило, само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага следва да бъде присъдена на собственика на вещта./ р. по гр.д. №532/10 г. на трето г.о. на ВКС/. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото. За възникване на вземането за неоснователно обогатяване обаче не е необходимо ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се намира в неговия имот без правно основание, а последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това число и да реализира приходи от него./ р. по гр.д. №2858/14 г. на ВКС, трето г.о./
Не се установяват основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №159/17 г. от 3.04.17 г. в частта, с която искът е уважен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: