О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
Гр. София, 11.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2138 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 7500 от 09.03.2018 г. /п. кл. от 08.03.2018 г./, подадена от Н. Е. И. чрез адвокат Г. В. от АК-В. против въззивно решение № 188 от 06.02.2018 г. по в.гр.д.№ 1739/2017 г. на ОС-Варна, г.о.
Ответниците по касация М. С. Д., В. В. Д. и С. В. В. не са подали отговори на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е потвърдено решение № 161 от 13.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 7986/2015 г. на РС-Варна, с което е отхвърлен искът на Н. Е. И., В. В. Д. и С. В. В. (последните двама – конституирани като страни при условията на чл. 227 ГПК след смъртта на първоначалната ищца В. Е. И.) срещу М. С. Д. за делба на недвижим имот: Апартамент Б14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18¬98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен на шести етаж от жилищна сграда № 1, завършена на етап „груб строеж”, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ на жилището от 80,68 кв.м., състоящо се от две спални, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор и два балкона, при граници: имоти с идентификатори *****, ***** и *****, ведно с прилежащото избено помещение № 2, с площ от 9,01 кв.м., при граници по проект: изба № 3, избен коридор, избено помещение, [улица]и калкан, както и прилежащите към жилището 5,202 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което тя е построена.
От фактическа страна съдът е приел за безспорно, а и установено от събраните доказателства, че наследници по закон на Е. И. Д., починал на 17.06.2009 г., са дъщерите му В. Е. И. и Н. Е. И. и М. С. Д. – преживяла съпруга от последващ брак. Наследници по закон на В. И., починала на 22.01.2016 г. в хода на производството, са В. В. Д. – преживял съпруг, и С. В. В. – низходяща. Бракът на наследодателя и М. Д. е сключен на 22.07.1980 г. По време на този брак – на 18.06.1997 г., ответницата М. Д. сключила предварителен договор със СД „Дига 2” – гр. Варна, по силата на който дружеството се задължило в срок до 31.08.1998 г. да построи въз основа на отстъпено му през 1994 г. право на стоеж Апартамент ”Б” на V-ти жилищен етаж в сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 80,68 кв.м. състоящ се в от входно антре, дневна с трапезария, 2 спални, баня, тоалет и 2 тераси, ведно с избено помещение № 2, с площ от 9,01 кв.м. и 5,568 % ид.ч. от общите части на сградата, съответно – да продаде на ответницата имота за сумата 33 555 900 лв. (равняващи се на 19 769 щатски долара по курса на БНБ в деня на сключване на предварителния договор), като окончателната цена е определяема и дължима съобразно равностойността на щатските долари. Видно от подписания на същата дата протокол, цената на имота е следвало да се заплати на етапи: аванс в размер на 5 909 щ.д., вноска от 2 591 щ.д. на 18.06.1997 г. и остатъкът – при предаване на обекта. С н.а.№ 103, том I, рег.№ 1911, д.№ 91 от 03.06.2010 г. на нотариус с рег.№ 332 на НК „Дига 2” АД продало на М. Д. имот – жилище, находящо се в сграда, завършена на етап „груб строеж” в [населено място], [улица], а именно: АПАРТАМЕНТ Б14, разположен на етаж 6 по скица и дан.оценка и етаж 5 по документ за собственост, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ на жилището 80,68 кв.м., ведно с избено помещение № 2 с площ от 9,01 кв.м. и 5,202 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което тя е построена, за сумата от 92 643,10 лв., която е равна на данъчната оценка на имота и която е заплатена преди сключване на договора за продажба. Съгласно заверени преписи от Справки от вписванията, водени от АВ по партидите на Е. Д. и М. Д., в периода от 01.01.1993 г. до 18.06.2014 г. двамата са извършили разпоредителни сделки с недвижими имоти. От основното и допълнително заключение на СТЕ се установява, че обектите, предмет на Предварителен договор от 18.06.1997 г. и н.а.№ 103 от 03.06.2010 г. са идентични. Акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата, в която се намира процесният имот, е съставен на 23.12.1999 г., след което на 28.07.2006 г. е съставен Акт № 22 за узаконяване, издаден от Гл.архитект на р-н „Одесос” и на 08.09.2014 г. – Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Прието е заключение на СИЕ, съгласно което в счетоводството на „Дига 2” АД са налични два записа за получени от ответницата суми, а имено: 791,84 лв., внесени на 21.07.2010 г., и 952,06 лв., внесени на 30.07.2010 г., или общо 1 743,90 лв. В показанията си свидетелите Е. С. И. и Н. Г. А. (посочени от ответницата) заявяват, че голямата част от средствата за закупуване на имота са предоставени от роднини на ответницата през 2010 г.
От правна страна съдът е приел, че за основателността на предявения иск за делба в производството следва да се установи наличие на съсобственост между страните върху имуществото, предмет на делбата, и основанието, на което е възникнала съсобствеността. Предварителният договор за покупко-продажба на имот има характер на обещание или на поети облигационни задължения от страните по него за бъдещо прехвърляне на собствеността върху имуществото, което е негов предмет – за продавача, и за заплащане на покупната цена – за купувача. Вещнопрехвърлителният ефект настъпва със сключването на окончателен договор за продажба във формата на нотариален акт. Ако придобиването е настъпило по време на брака, по силата на установената оборима законова презумпция имуществото представлява съпружеска имуществена общност /СИО/. В случая в срока по предварителния договор, а именно – до 31.08.1998 г., както и до смъртта на наследодателя, настъпила на 17.06.2009 г., обещателят не е изпълнил задължението си да построи сградата и да прехвърли обекта на предварителния договор с нотариален акт. Няма данни и за проведено производство за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, евентуално приключило с влязъл в сила съдебен акт. По тази причина е прието, че правата по предварителния договор не са реализирани, респ. че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 103 от 03.06.2010 г., е сключен на самостоятелно основание – след прекратяване на брака и на СИО със смъртта на Е. И. Д.. Дори да се приеме, че този договор съставлява окончателен такъв, сключен в изпълнение на предварителния, то поради предхождащото го във времето прекратяване на СИО е изключена възможността процесният имот да е придобит в режим на СИО. Дали цената на имота е платена, респ. какъв е произходът на средствата, е без правно значение за режима на придобиване. Евентуални несъответствия и неоснователни размествания на имуществени блага във връзка с произхода на средствата за закупуване на имота могат да бъдат отстранени единствено с облигаторни претенции между страните. Събраните по делото доказателства не установяват влагане на семейни средства или съвместен принос за придобиване на имота, както и влагане на лични средства, принадлежали на починалия наследодател.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпроса:
„Възниква ли съсобственост между съпрузите, тогава когато сключения предварителен договор и плащането на цената по същия се е извършило по време на брака и при действието на СК 1985 г. (отм.), като се вземе предвид, че се трансформира едно имуществено благо в друго, т.е. паричните средства са служили за заплащане на процесния имот, за който изпълнението на фактическия състав е започнал при сключване на предварителния договор по време на брака и при действието на СК 1985 (отм.), но сделката по окончателното прехвърляне на имота е реализирано сред прекратяване на брака, със смъртта на наследодателя, като се отчете, че до попълване на сградата в КККР е фактически невъзможно да се реализира имотната сделка?” – с довод, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
На първо място – поставеният въпрос няма обуславящ характер за изводите на въззивния съд по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Питането предполага по делото да са установени обстоятелствата, че плащането на цената по предварителния договор от 1997 г. се е извършило по време на брака на Е. и М. Д., както и че е извършено със средства, общи на двамата съпрузи. Въззивният съд не е формирал такива фактически изводи, а във фазата по селектиране на жалбите касационната инстанция не извършва ревизия по отношение констатациите на въззивния съд по релевантните за спора факти. Освен това не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторката не сочи и не прилага практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също отсъства, тъй като касаторката не сочи противоречива или погрешна съдебна и/или тълкувателна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна и/или тълкувателна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които предпоставки се изискват за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
Не е налице и „очевидна неправилност” по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението не страда от пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. С понятието „очевидна неправилност” законодателят е обозначил състояние, при което неправилността на съдебния акт е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационната инстанция, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив – събраните по делото доказателства подкрепят изводите, че процесният апартамент е придобит от М. Д. след прекратяването на брака й с Е. Д. на 17.06.2009 г., което изключва приложението на режима на съпружеска имуществена общност, регламентиран с чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, както и, че не е доказан принос на наследодателя на страните в придобиването на вещта. Изготвеният доклад отговаря на изискванията по чл. 146 ГПК, включително съдържа указания относно своевременно въведените релевантни за изхода на спора факти, твърденията за които не са подкрепени от доказателства. Твърдение, че имотът е придобит в режим на СИО поради упражнявано владение в течение на повече от 10 години преди 17.06.2009 г., не е въведено по предвидения в ГПК процесуален ред, поради което съдът не дължи изследването на обстоятелства, относими към придобивното основание по чл. 79 ЗС, респ. – отсъствието на указания в тази насока няма отношение към правилността на акта от гледна точка съблюдаване на процесуалните правила, гарантиращи изясняването на спора от фактическа страна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188 от 06.02.2018 г. по в.гр.д.№ 1739/2017 г. на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: