О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София 12.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 5992 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Ю. К. Б. чрез пълномощник адв.Ж. Ж. срещу определение № 16161 от 4.08.14г.по ч.гр.дело № 15348/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение № 40 от 25.07.13г.,постановено по гр.дело № 25945/13г.на Софийски районен съд,ГО,46 състав.С него е върната исковата молба на същата страна и е прекратено производството по делото.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
Делото пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на Ю. К. Б. против [фирма]. Ищецът претендира да се признае за установено по отношение на ответника,че не дължи сумите по издадения срещу него на основание чл.416 ГПК изпълнителен лист.Поддържа,че процесните суми са неправомерно присъдени на ответника,тъй като в предходното производство не са му били надлежно връчвани съдебните книжа,поради което не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
За да потвърди определението на първостепенния съд за връщане на исковата молба въззивният съд е приел,че предявените от ищеца отрицателни установителни искове са недопустими,тъй като спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.Изложени са съображения,че в исковата молба ищецът не твърди новонастъпили или новооткрити обстоятелства и доказателства по смисъла на чл.439 ГПК и чл.424 ГПК,а твърденията му са за нарушена процедура по връчването на съобщенията и призоваването в производствата по чл.410 ГПК и чл.422 ГПК,които възражения се разглеждат в производството по чл.240 ГПК.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Макар и непрецизно формулиран в изложението към частната касационна жалба, поставеният от частния жалбоподател въпрос,уточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.10г.,се свежда до допустимостта на предявения иск,който е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – определение № 454 от 20.06.12г.по ч.гр.дело № 161 /12г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и решение №781 от 25.05.11г.по гр.дело № 12/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК.В тях е посочено,че искът по чл.424 ГПК е допустим,когато се твърдят нови обстоятелства или доказателства от значение за спорното право,които длъжникът не е могъл да знае или придобие по извинителни причини; на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК; че когато не се твърдят такива обстоятелства предявеният иск е недопустим.В разглеждания случай изложените в исковата молба факти,на които са основани исковете,не са от категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК,тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства,или на новонастъпили факти,а се отнасят до нарушения на правото на участие в заповедното производство.
Приложените към изложението решения са неотносими към конкретния случай и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване при наличието на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не следва да допуска касационно обжалване на обжалваното определение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 16161 от 4.08.14г.,постановено по в.ч.гр.дело № 15348/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.