О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
С. 12.01.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2019/2017 г. по описа на IV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №539 от 08.03.2017 г. по гр. дело №4640/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №6185 от 21.07.2016 г. по гр. дело №3492/2014 г. на Софийския градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. И. П. 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила на 04.12.2012г. присъда № 27 от 16.11.2012 г. по нохд № 430/ 2006 г. на Софийския окръжен съд. В. съд е приел, че наказателното производство е продължило близо шест години и осем месеца. Спрямо ищеца не е била взета най-тежката мярка за процесуална принуда – задържане под стража, а най-леката – подписка. Предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и най-вече психическо състояние – бил притеснен, подтиснат, изплашен, станал необщителен, асоциален, голяма част от неговите познати и приятели се отдръпнали, отношенията със съпругата му се влошили. Няма ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно физическо състояние на ищеца. Неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка.
Ответникът по касационната жалба Р. И. П., [населено място], оспорва жалбата.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №539 от 08.03.2017 год. по гр. дело №4640/2016 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
В. съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност.
От представените съдебни решения не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата. В. съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №539 от 08.03.2017 г. по гр. дело №4640/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.