3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
София, 14.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 940/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Т. против въззивно решение на Софийски градски съд от 02.03.2010 год. по гр. дело № 4434/2009 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. М. Алексиева още 1000 лв. към присъдените с решение от 30.12.2008 год. по гр. дело № 23064/2007 год. на Софийски районен съд 5000 лв., или общо 6000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена на 26.10.2002 г. по вина на ответника Т. средна телесна повреда при управление на лек автомобил в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и знак В-1, ведно със законна лихва от предявяване на иска 22.10.2007 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос за наличието на съпричиняване на вредата от пострадалото лице. Представени са съдебни решения на Върховния съд по гр. дело № 348/58 г., гр. дело № 311/89 г. и гр. дело № 128/75 г. – всички по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата М. М. Алексиева в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя материалноправния въпрос по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с твърдение, че съдът е подценил значението на изслушаната автотехническа експертиза. Изложени са съображения касаещи конкретната фактическа обстановка, които имат отношение към съществото на спора.
С обжалваното решение, след обсъждане на събраните по делото доказателства е прието, че вината на жалбоподателя за извършеното ПТП е установена в рамките на проведено наказателно преследване по образувано нохд № 1744/2003 г. Жалбоподателят е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, както и знак № В-1, като е извършил забранена маневра – десен завой на кръстовище, при който навлиза по улица регулирана при еднопосочно движение и след около11-12 метра блъснал пресичащата улицата ищца, откъм забранената за движение посока. Обсъдена е и автотехническата експертиза установила, че жалбоподателят се е движил със скорост не по-малка от 30 км/ч. и въпреки добрата видимост, при тази скорост не е могъл да предотвърти удара, с оглед опасната зона за спиране на автомобила, но при скорост 20 км/ч. ударът е бил предотвъртим.
Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вреди, които са причинени от пострадалия не са пряка и непосредствена последица от увреждането и за тях деликвента не отговаря. Дали пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените вреди, е въпрос на конкретна фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна. В този смисъл представената съдебна практика не може да бъде критерии за противоречие с обжалваното решение по въпроса, има ли съпричиняване за вредите от страна на пострадалото лице. Разрешаването на поставения материалноправен въпрос е обусловен от конкретните факти по делото, а тяхната преценка е въпрос по съществото на делото, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.03.2010 год. по гр. дело № 4434/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ