3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 15.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5337/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 197 от 26.11.2014г. по гр.д.№ 560/ 2013 г. на Девински районен съд, потвърдено с решение № 293/4.06.2015 г. по гр.д.№ 129/ 2015 г. на Смолянски окръжен съд е допусната съдебна делба на незастроен поземлен имот с идентификатор № 20465.502.370 с площ 212 кв.м. по кадастралната карта на [населено място] при квоти 181.10/ 212 ид.ч. за М. Н. М. и Д. А. М. и 36.90/ 212 ид.ч. за Д. Д. К. и С. Д. К..
За да приеме, че е налице съсобственост, съдът се е позовал на влязло в сила решение № 91/16.07.2010 г. по предявен установителен иск, с което е прието за установено по отношение на ответниците, че М. М. и Д. М. са собственици на 181,40 кв.м., придобити чрез покупко-продажба с нотариален акт от 2003 г., а ответниците притежават останалите 36, 90 кв.м. от имота.
С. К. и Д. К. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплакване за необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат че са придобили собствеността върху целия имот по давност, като са го владяли през периода от 31.12.2003 г. до 31.12.2013 г. Поддържат и становище, че предявеният срещу тях установителен иск не е довел до прекъсване на придобивната давност, тъй като тя се прекъсва само с подаване на ревандикационен иск.
Във връзка с това си становище по правилността на решението касаторите поставят и правния въпрос, по който искат да се допусне касационно обжалване, а именно за това дали предявеният установителен иск за собственост прекъсва течащата в полза на владелеца придобивна давност, когато със съдебното решение е прието, че между страните е налице обикновена съсобственост върху имота. Твърди се, че по този въпрос решението противоречи на р.№ 80/ 7.07.2014 г. по гр.д.№ 6441/2013г. на ВКС, ІІ г.о. и р.№ 631/26.09.2009г. по гр.д.№ 1525/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. Евентуално, при преценка че липсва задължителна съдебна практика, се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата- ищци по първоначалното дело оспорват наличието на основание за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение, постановено по иск по чл.124, ал.1 ГПК, е прието за установено, че страните по делото, които са страни и по настоящия спор, за съсобственици на процесния имот, като са посочени и квотите им в съсобствеността. Приетото с това решение е залегнало и в настоящото решение, което е по допускане на делбата, тъй като с него е формирана сила на пресъдено нещо и по въпросите, предмет на делбата- между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делба. В производството по допускане на делбата ответниците са направили възражение, че са придобили целия имот по давност, чрез осъществявано от тях владение и върху частта на ищците, през периода от 31.12.2003 до 31.12. 2013г. Възражението не е разгледано, като съдът се е позовал на погасяването му с влязлото в сила решение по чл. 124, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставеният от касаторите правен въпрос не обуславя допустимост на касационното обжалване. Съдебната практика по този въпрос е постоянна и винаги се е приемало, че както осъдителният иск, така и установителният иск за собственост, а също и иска за делба прекъсват придобивната давност, на която се позовава ответникът, по силата на чл.116, б.”б” ЗЗД. Доколкото решението по чл.124, ал.1 ГПК е влязло в сила на 7.12.2010 г.- датата на постановяване на необжалаемото въззивно решение по гр.д.№433/2010 г. на Смолянски окръжен съд, нова придобивна давност би могла да тече едва след тази дата, но и тя е прекъсната с предявяване на следващия иск за делба, станало на 27.12. 2013 г. В посочения смисъл са напр. р.№ 401/ 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/ 2010 г., І г.о., р.№ 170/ 11.04.2012 г. по гр.д.№ 961/2011 г., І г.о. и др., а относно иска за делба и р. № 260 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 136/2012 г., I г. о.
Останалите решения, представени като съдебна практика от касаторите, не са относими към правния въпрос, разрешен от въззивния съд. Така р.№ 80/ 7.07.2014 г. по гр.д.№ 6441/2013 г., ІІ г.о. разглежда въпроса може ли лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес. С р. № 631/ 26.09.2009г. по гр.д.№ 1525/ 2008г, ІІІ г.о., което освен че е постановено по реда на отменения ГПК и не представлява задължителна съдебна практика, е взето отношение по това, че разпоредбата на чл.116 б.”б” ЗЗД се прилага когато собственикът е предявил иск срещу лице, което се позовава на придобивна давност, а не обратното- при иск от владелеца срещу собственика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293/4.06.2015 г. по гр.д.№ 129/ 2015 г. на Смолянски окръжен съд
Осъжда С. Д. К. и Д. Д. К. да заплатят на М. Н. М. и Д. А. М. разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: