О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 16.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1158 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т. И. Т. Л., ШТИ”, със седалище и адрес на управление в Република Турция, представлявано от адв. Петя Ш. срещу решение № 145 от 11.01.2017г. по в.т.д. № 320/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 355 от 25.07.2016г. по т.д. № 360/2015г. на Окръжен съд – Бургас и касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 4 799 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора „Т. И. Т. Л., ШТИ” против [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] иск за установяване по отношение на ответниците, че съществува неприетото вземане на „Т. И. Т. Л., ШТИ”по т.д. № 259/2011г. в размер на 195 583 лева, представляващо главница по договор за консултиране от 01.08.2008г., сключен между „Т. И. Т. Л., ШТИ” и [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като по делото недопустимо е конституирана като задължителен необходим другар [фирма] и по този начин недопустимо се е намесила в едно чуждо за нея материално правоотношение, по което бланкетно и формално е оспорила всички доказателства и е направила всякакви възражения, включително за симулативност на договора от 01.08.2008г., както и за липса на реално изпълнение по договора. Излага и твърдения, че банката не е кредитор, тъй като вече е получила плащане. Сочи, че на базата на недопустимото конституиране на банката в процеса се е стигнало до абсурдната ситуация да й се присъждат разноски. Излага и твърдения за неправилност на въззивното решение, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че са налице ангажирани по делото доказателства за изпълнение на сключения консултантски договор, поради което счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на реално изпълнение. Изразява несъгласие с и извода на въззивния съд, че самата създадена облигационна връзка по договора и отчетоводената фактура в счетоводството на възложителя не създават основание да се приеме реалност на плащането, като счита, че тези изводи са в противоречие със създадената съдебна практика.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради неговата недопустимост, както и излага твърдения за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
I. Във връзка с приложението на чл.216, ал.2 ГПК:
1. Длъжен ли е съдът да направи самостоятелна преценка относно наличието или не на общ правопораждащ фактически състав, от който всяка от страните по иска с правно основание чл.694 ТЗ черпи права, за да приеме, че е налице задължително необходимо другарство между длъжника и направилия възражението кредитор?
2. Има ли правен интерес кредитор, подал възражение на основание чл.692 ТЗ, в резултат на което друг кредитор е отпаднал от списъка с приетите вземания, да участва в производството по чл.694 ТЗ, образувано по искова молба на отпадналия кредитор срещу длъжника?
3. Има ли значение за пасивната легитимация на ответника по иск с правно основание чл.694 ТЗ участието му в материалното правоотношение?
4. С какви материалноправни и процесуалноправни възражения против иска на основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, предявен от кредитор, който е отпаднал от списъка на предявените вземания, разполага кредиторът, по чието възражение ищецът по иска с правно основание чл.694 ТЗ е отпаднал от списъка с приетите вземания?
II. Във връзка с приложението на чл.237 ГПК:
1. Когато ответникът по спорното материално правоотношение е признал исковата претенция, въззивният съд следва ли да се съобрази с признанието и да постанови решение съобразно с разпоредбата на чл.237 ГПК?
2. Ако се приеме, че длъжникът и възразилият кредитор имат качеството на необходими другари в производството по чл.694 ТЗ, признанието на иска от длъжника рефлектира ли в правната сфера на възразилия кредитор?
3. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид направено от страна на ответника признание на иска?
III. Във връзка с качеството на кредитор на [фирма]:
1. Неоспорването на кредитора, че вземането му е погасено от друг кредитор в производството по несъстоятелност основание ли е този кредитор да бъде изключен от списъка с приетите вземания?
2. Валидно ли е извършено изменение на списъка на кредиторите от страна на синдика в производството по несъстоятелност, след като на синдика са представени убедителни и неоспорени доказателства за извършено погасяване на дълга на кредитор, включен в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност?
3. Допустимо ли е участието на кредитор с погасено вземане в производството по иска с правно основание чл.694 ТЗ?
4. Допустимо ли е по иск с правно основание чл.694 ТЗ присъждане на разноски на кредитор с погасено вземане в производството по несъстоятелност?
IV. Във връзка с изпълнението на договора:
1. Осчетоводяването на фактура на основание сключен действителен договор за консултантски услуги е ли признание на задължението по договора и може ли да се приравни с приемане на извършената от възложителя работа? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 138 от 17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 48 от 31.03.2011г. по т.д. № 822/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. С какви доказателствени средства се установява реално изпълнение по договор за консултантски услуги, който има за предмет консултиране на възложителя по отношение на изпълнението на СМР по демонтиране на анкери и анкерни греди, консултантски услуги за изкопни работи, надзор, контрол и еднократно използване на ноу хау при изпълнение на изкопни, укрепителни и строително монтажни работи за обекта?
3. С оглед на личността ли е сключен договор за консултантски услуги, имащ за предмет консултиране на възложителя по отношение на изпълнението на СМР по демонтиране на анкери и анкерни греди, консултантски услуги за изкопни работи, надзор, контрол и еднократно използване на ноу хау при изпълнение на изкопни, укрепителни и строително монтажни работи за обекта?
4. Дължи ли се възнаграждение по договор за консултантски услуги, когато по делото има достатъчно доказателства, че работата е била полезна за възложителя?
5. В какво се изразява реално изпълнение по договор за консултантски услуги, според който изпълнителят следва да предостави ноу хау при изпълнение на изкопни, укрепителни работи? Касаторът счита, че по последните четири въпроса въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с решение № 12 от 31.05.2013г. по т.д. № 239/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 5 от 15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Оспорва доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, като сочи, че конституирането му като ответник по иска с оглед качеството му на кредитор, подал възражение по чл.690 ГПК срещу вземането на кредитора– ищец е съобразено с практиката на ВКС. Оспорва и твърдението на касатора, че няма качеството на кредитор, като сочи, че с определение № 1245 от 27.10.2015г. по т.д. № 259/2013г. на Бургаски окръжен съд съдът не е одобрил извършеното от синдика изменение в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], изразяващо се в изключването на банката като кредитор и заместването й от [фирма], извършено извън правомощията на сидика. Твърди, че не е налице валидно плащане, с което да бъде погасен дългът към [фирма], като излага подробни съображения за обосноваване на твърдението си. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочени съдебни решения, в които формулираните от касатора въпроси да са разрешени по различен начин от този в обжалваното решение. По отношение на формулираните въпроси сочи, че е оспорил погасяването на вземането му, а въпросът дали е валидно извършено изменение на списъка на кредитора от страна на синдика е свързан не с настоящото, а с друго производство, в което въпросът е решен с влязъл в сила акт на съда. По отношение на въпроса, свързан със значението на осчетоводяването на фактурата, счита, че не е налице противоречие с посочената съдебна практика, която съдържа произнасяне по конкретни случаи и при различна фактическа обстановка. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск, е обсъдил и счел за неоснователно оплакването за недопустимост на решението, като е изложил съображения, че качеството на [фирма] на кредитор с прието вземане, който е подал възражение срещу процесното вземане, обуславя легитимацията му на ответник по иска по чл.694, ал.1 ГПК, предявен от кредитора с изключено вземане. Посочил е, че банката не е изключена като кредитор поради погасяване на вземането чрез плащане, тъй като направеното от синдика изенение на списъка на приетите вземания, обявено в ТР на 31.07.2015г. за замяна на този кредитор с [фирма], не е одобрено от съда по несъстоятелността.
Въззивният съд е счел за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на действителни отношения между ищеца и първия ответник въз основа на договор за консултантски услуги от 01.08.2008г. при изпълнение на изкопни, укрепителни и СМР на сграда „Сън сити център Бургас”, съгласно който ответникът е възложил на ищеца консултация при изграждане на обекта срещу насрещно задължение за заплащане на възнаграждение от 100 000 евро в срок от 20 дни след издаване на разрешение за ползване на сградата, но не по-късно от 31.12.2012г. Обсъдил е сключения между [фирма] като възложител и [фирма] като изпълнител договор от 27.10.2007г.; безспорния факт, че за процесната сграда е издадено разрешение за строеж на 27.06.2008г.; наличието на приета технология за укрепване на 13-метров изкоп за четири подземни нива с пилоти по имотната граница и укрепващи анкери с дълбочина до 15 м.; обстоятелството, че [фирма] е извършвало изкопни и укрепителни работи, за които още преди сключването на процесния договор е консултирано от турска фирма, специализирана в укрепването на дълбоки изкопи, както и наличието на разрешения за 4 броя турски специалисти, командировани в [фирма] за периода 27.05.2008г. – 27.11.2008г. и поисканото от това дружество удължаване на срока им на пребиваване от Агенцията по заетостта и отказа на последната; липсата на доказателства за такова осигуряване на специалисти от [фирма]. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че липсват каквито и да било доказателства за участие на ищеца в изграждането на обекта съгласно сключения договор за консултантски услуги, като е счел, че единствено съществуването на договора и издадената фактура, осчетоводена от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност, не установяват съществуването на вземане спрямо него. Посочил е, че в периода от сключване на договора – 01.08.2008г. до датата на издаване на фактурата – 04.01.2013г. липсват каквито и да е записвания за извършени разходи за консултантски услуги или доказателства за осъществени фактически действия по такива услуги, че не са били налице осигурени специалисти, протоколи от предоставяне на ноу-хау, за обучаване на персонал, за присъствие и текущ контрол на обекта, както е записано в т.1.3 на договора и съгласно поетите задължения на страните по т.3 и т.4 от него. С оглед на това е заключил, че липсват каквито да са доказателства за действителното съществуване на договорни отношения между страните, реално изпълнени за изплащане на договореното възнаграждение, като за доказване на изпълнението на възложената с договора работа ищецът е представил единствено договора и съставената фактура, а събраните доказателства установяват ползването на консултантски услуги и тяхното осигуряване от трето неучастващо в спора лице – главен изпълнител на обекта. Посочил е, че изводът му не се разколебава от установените от ССЕ обстоятелства относно осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на въззвника по сметка „Доставчици”, тъй като става въпрос за вторични счетоводни документи, които са носители на диференцирана информация, още повече, че липсват каквито и да било други записвания в счетоводството на дружеството по отношение на процесния договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Оплакването за недопустимост на въззивното решение поради неправилното конституиране на [фирма] като ответник по предявения иск е неоснователно. Изводите на въззивния съд за наличие на основание за конституиране на [фирма] като ответник по иска, предявен от кредитор с изключено от списъка на синдика вземане, с оглед качеството му на кредитор, по възражение на когото вземането е изключено, са съобразени с разпоредбата на чл.694 ТЗ в редакцията й, действала към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. По приложението на тази разпоредба е налице и формирана постоянна съдебна практика – решение № 28 от 26.05.2015г. по т.д. № 4569/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 419 от 17.07.2015г. по ч.т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според която пасивно легитимирани по иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ, предявен от кредитор с изключено от списъка на синдика вземане с определение на съда, постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, когато вземането е изключено по възражение на друг кредитор, направено по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, са длъжникът и подалият възражението кредитор, които са необходими задължителни другари в производството по установителния иск.
Първата група правни въпроси, формулирани в изложението, са свързани с прилагането на чл.216, ал.2 ГПК. Касаторът не е обосновал твърдението за наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като не е посочил практика на ВКС или съдилищата, в противоречие с която се е произнесъл въззивният съд, и не е обосновал защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, във връзка с първите три въпроса следва да се отбележи, че въззивният съд, след извършване на самостоятелна преценка на установените по делото факти, се е произнесъл по легитимацията на ответника [фирма] да участва като ответник в настоящото производство в съответствие със създадената постоянна практика – посочените по-горе решение № 28 от 26.05.2015г. по т.д. № 4569/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 419 от 17.07.2015г. по ч.т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. Четвъртият правен въпрос не е обсъждан от въззивния съд, тъй като доводи в тази връзка не са изложени във въззивната жалба.
Втората група процесуалноправни въпроси са свързани с прилагането на чл.237 ГПК. По отношение на тези въпроси касаторът също не е обосновал твърдението си наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. От друга страна, въпросите са формулирани общо и не са съобразени със спецификата на настоящото дело – с предмета на спора и легитимираните страни по него. Силата на пресъдено нещо на решението, основано на признание на иска, обвързва само насрещните главни страни и техните правоприемници, но не се разпростира спрямо подпомагащите страни и третите лица, които не са могли да влияят върху съдържанието на решението. Постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, решение по иск по чл.694 ТЗ не би могло да обвърже неучаствалия по делото синдик и останалите кредитори в производството по несъстоятелност, а това е в противоречие с изрично уредените в чл.694, ал.8 ТЗ субективни предели на решението по такъв иск, което има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. В настоящия случай подалият възражение срещу процесното вземане кредитор в качеството си на необходим другар – ответник по делото не е дал съгласие с признанието на иска, а го е оспорил, излагайки конкретни възражения.
Третата група въпроси са свързани с твърдението на касатора, че [фирма] е загубила качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. И по отношение на тези въпроси в изложението не са наведени твърдения, обосноваващи поддържаните допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. От друга страна, първите два въпроса, отнасящи се до изготвянето, изменението и одобряването на списъците на приетите вземания, са извън предмета на настоящото дело, а касаят производството по несъстоятелност и се разрешават в него. Третият и четвъртият процесуалноправни въпроси не съответстват на данните по делото, тъй като са предпоставени от твърдението на касатора, че вземането на [фирма] е погасено, което с оглед данните по делото не е възприето от въззивния съд.
Въпрос IV.1 е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но е разрешен съобразно установените по делото факти след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. В посочените от касатора в изложението му решения – решение № 138 от 17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 48 от 31.03.2011г. по т.д. № 822/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.- е прието, че подписаната от възложителя и осчетоводена от него фактура представлява доказателство за приемане на фактически изпълнените СМР по договора. В настоящия случай въззивния съд е обосновал крайния си извод с липсата на каквито и да било доказателства за действителното съществуване на договорни отношения между страните и за престиране на изпълнение по сключения между страните договор съобразно конкретно договорените задължения на изпълнителя, както и с обстоятелството, че събраните доказателства установяват ползването на консултантски услуги и тяхното осигуряване от трето неучастващо в спора лице – главен изпълнител на обекта. Поради това следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е обусловено от специфичните за делото факти, а не от даденото различно разрешение на поставения правен въпрос. С оглед на това настоящият състав намира, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Последните четири въпроса са свързани с доказване на изпълнението на процесния договор. Въпроси IV.2 и IV.5 са формулирани общо и разрешаването им е обусловено от конкретните обстоятелства по делото – от предмета на договора и от поетите с него задължения на изпълнителя, а въпроси IV.3 и IV.4 не са обсъждани от въззивния съд. Поставените въпроси са разрешени от въззивния съд след обсъждане на предмета на договора и поетите с него задължения на изпълнителя – касатор в настоящото производство, както и на събраните по делото доказателства във връзка с изпълнението му. Посочените от касатора решения на ВКС – решение № 12 от 31.05.2013г. по т.д. № 239/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 5 от 15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. , не дават разрешение на поставените въпроси, а са постановени по въпросите как следва да се квалифицира консултантският договор – като договор за изработка или като договор за поръчка и кои правила на материалния закон следва да се прилагат, ако договорът за консултантски услуги включва задължения за извършване и на фактически, и на правни действия– тези на договора за изработка или на договора за поръчка, респ. във всички такива случаи ли договорът е сключен с оглед личността на изпълнителя. Поради това не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика, обосноваващо допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответниците разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 11.01.2017г. по в.т.д. № 320/2016г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: