4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
[населено място], 17,01,2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република Б., Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари,през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2569 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 на ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, чрез управителя на дружеството С. П., против определение № 96 / 15.02.2016 год. по ч.т.д.№ 3692 / 2015 год. на І т.о. на ВКС , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна ,подадена чрез управителя й, срещу определение № 1398 по ч.гр.д.№ 1042 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна ,но подадена от синдика на дружеството в несъстоятелност към този момент, против определение от 13.10.2014 год. по гр.д.№ 229/2014 год. на Окръжен съд – Монтана,за прекратяване производството, образувано по жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, подадена чрез управителя на дружеството,срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 год. по изп.дело № 20131630420056 по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд–Монтана. Жалбоподателят не споделя съображенията на касационния съдебен състав, за недопустимост на подадената от него, чрез управителя на дружеството в несъстоятелност, частна жалба,поради липса на идентитет в страните по образуваното пред ВКС и образуваното пред въззивния съд производства , тъй като управителят , съответно синдикът на дружеството единствено представляват последното, т.е. нямат качеството на страни , а на законни представители на една и съща страна – [фирма] / в несъстоятелност /. Не споделя и алтернативно изложените мотиви за липса на правен интерес от обжалване на въззивното определение в тази му част,като акцентира на обстоятелството, че визираните в частната жалба на синдика основания за отмяна на първоинстанционното определение са различни от тези, заявени от управителя на дружеството,което е от значение за последващото първоинстанционно производство пред Окръжен съд – Монтана , предвид даваните на въззивния съд указания по приложението на материалния и процесуалния закон.
Постъпило е становище от настоящия синдик на [фирма] – в несъстоятелност – Ц. Н. Д. , с изложени обстоятелства и твърдение за прекратяване,предвид същите , на изпълнителното производство по изп. дело №20131630420056 по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Монтана,постановлението за възлагане по което е предмет на образуваното производство пред ОС – Монтана. Тези съображения са неотносими към предмета на настоящото производство.
Ответната страна – „ Р. /Б. /„ ЕАД – не е депозирала становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасяне по същество, съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Производството срещу постановление за възлагане по изп. дело №20131630420056 по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Монтана – гр.д.№ 229/2014 год. на Окръжен съд – Монтана – е образувано по жалба на [фирма] / в несъстоятелност / ,подадена от управителя на дружеството и неприподписана от синдика. Предвид последното е счетена за недопустима и оставена без разглеждане от ОС – Монтана . Срещу това определение са подадени частни жалби от името на [фирма] / в несъстоятелност /, както от управителя на дружеството , така и от тогавашния синдик – Д. К..Жалбата на дружеството, подадена чрез управителя му, е счетена за допустима и основателна, съответно е отменено първоинстанционното определение и делото върнато, за произнасяне от ОС – Монтана по същество, по жалбата на [фирма] / в несъстоятелност / , чрез управителя на дружеството , срещу постановлението за възлагане. Съдът е счел, че доколкото дружеството и към момента на подаването й е в открито производство по несъстоятелност , но не е обявена несъстоятелността му, правомощията на управителните му органи за неговото представляване не са отпаднали, съгласно чл.635 ал.3 ТЗ, независимо от правомощията на синдика да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела,съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ.Жалбата на синдика Д. К.,обаче, е счетена за недопустима, предвид обстоятелството,че към момента на подаването й, същата е освободена от длъжността синдик в друго дружество, на основание чл.657 ал.2 ТЗ, с влязло в сила определение,и по аргумент от чл.655 ал.2 т.8 ТЗ от този момент следва да се считат отпаднали и правомощията й на синдик на [фирма] / в несъстоятелност /. Без значение, според въззивния съд, е последващо подаването на частната жалба вписване на освобождаването й като синдик и на [фирма] в несъстоятелност . Последното би имало значение по отношение на трети добросъвестни лица, но не и във вътрешните отношения между синдика и длъжника в несъстоятелност, който представлява.
Независимо от постигнатия правен резултат по частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/,подадена чрез управителя на дружеството, определението за оставяне без разглеждане частната жалба,подадена от синдика на дружеството срещу определението на ОС – Монтана, за прекратяване на производството по жалбата на [фирма] / в несъстоятелност / , подадена чрез управителя ,е атакувана от дружеството, чрез управителя му С. П..
Частната жалба е неоснователна .
Действително не могат да бъдат споделени мотивите на атакуваното определение на състава на І т.о. на ВКС,досежно липса на идентитет между страните във въззивното, респ. образуваното касационно производства. Такава липса на идентитет би могла да се сподели ако синдикът осъществява правомощия в съответствие с особената си самостоятелна правосубектност / съгласно чл. 649 ал.1 ТЗ /, какъвто не е настоящия случай.Частната жалба е подадена от същия,като представляващ дружеството [фирма] / в несъстоятелност /, съгласно правомощията му по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ , което дружество е и страната – подател на всяка от частните жалби, но чрез различни представляващи го лица.Съвместяването на частните жалби, при процесуална правоспособност на синдика по отношение на дружеството в несъстоятелност, е предпоставяло единствено съобразяване и произнасяне и по наведените в срок от синдика основания за отмяна на атакуваното определение.Именно процесуалната правоспособност на синдика Д. К.,обаче, по съображения от освобождаването й като синдик на основание чл.657 ал.2 ТЗ и във връзка с чл. 655 ал.2 т.8 пр. първо ТЗ , е отречена от въззивния съд и това е основанието за оставяне същата без разглеждане.Изложените от въззивния съд, възпроизведени по-горе съображения, настоящият състав споделя, но това би предпоставило разглеждане на частната жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, подадена чрез управителя му, по същество от предходния касационен състав, съответно потвърждаване на въззивното определение в тази му част, въз основа на същите.
Основателни са,обаче,кумулативно изложените съображения за липса на правен интерес от частната жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, подадена чрез управителя му, срещу въззивното определение, в частта в която със същото е оставена без разглеждане частната жалба на синдика на дружеството срещу определението на ОС – Монтана, за прекратяване производството по подадена от длъжника в несъстоятелност, чрез управителя му,жалба срещу постановлението за възлагане от 01.07.2014 год. по изп. дело № 20131630420056 по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Монтана. Целеният от страната – [фирма] / в несъстоятелност / правен резултат е постигнал с произнасянето по идентична по предмет частна жалба, но изходяща от управителя на дружеството в несъстоятелност.Жалбоподателят се позовава на различието в наведените от всеки от законните представители основания за отмяна на определението на ОС – Монтана,като предпоставящи и различни указания по приложението на материалния и процесуалния закон от същия съд, след връщане на делото за произнасянето му по същество.Предвид предмета на въззивното производство / единствено по процесуалноправния въпрос за правилността на отказаното произнасяне по същество /, въззивният съд нито дължи, нито е дал, нито би обвързал със същите, дори да ги е дал, указания на първоинстанцнионния, по приложението на материалния и процесуалния закон при разглеждане по същество на жалбата на [фирма] / в несъстоятелност/ срещу постановлението за възлагане от 01.07.2014 година. По начало,обаче, постигнатият правен резултат, независимо от мотивите, които не формират сила на пресъдено нещо / а такава в случая не формира и диспозитива на съдебния акт /, е достатъчен за обуславяне липса на правен интерес.По приложението на материалния и процесуалния закон при произнасянето по същество от Окръжен съд – Монтана , страната не е била препятствана да заяви тепърва съображенията и правните си доводи.
По преждеизложените съображения – за недопустимост на частната жалба с вх.№ 7949/11.06.2015 год. на [фирма] / в несъстоятелност /, подадена чрез управителя на дружеството, поради липса на правен интерес, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 96/15.02.2016 год. по ч.т.д.№ 3692 /2015 год. на І т.о. на ВКС .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :