7
Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 17.01. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1597 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България”АД против Решение № 393 от 16.02.2018 год. по т.д.№ 4167/2017 год. на Софийски апелативен съд.
С обжалвания акт, съставът на САС е потвърдил Решение № 967 от 31.03.2017 год. по т.д.№ 3413/2016 год. на Софийски градски съд в частта с която е осъден касаторът „ЧЕЗ Разпределение България”АД да заплати на „Балканенерджи”ЕООД сумата 44997.96 лв. на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД – получена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена за периода м.09.2012 – м.06.2013 год. ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.10.2015 год. и до окончателното плащане. Отпадналото с обратна сила основание отмяната с влязло в сила съдебно решение на Решение Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР (сега КЕВР). Присъдено е обезщетение за забава при плащането на главницата за периода 24.07.2013 – 02.10.2015 год.
Съставът на САС е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските, отменяйки постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на СГС по същото дело, приемайки, че за първоинстанционното производство те възлизат на 5799.71 лв. Присъдил е разноски за въззивното производство в размер на 2700 лв.
Твърдението в касационната жалба е, че иск по чл.55 ал.1 ЗЗД е недопустим поради наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от действащ двустранен възмезден договор № 1200685499 от 04.09.2012 год. за използване на разпределителната мрежа от производителя, сключен на основание чл.104 Закона за енергетиката. Посочва се, че въпреки, че е приел наличието на валиден договор между страните, САС е уважил недопустим иск, при който договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Заявеният петитум е за обезсилване или евентуална отмяна на въззивния акт, ведно със законните последици.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е посочил всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията? Прилагат ли се правилата на т.1 от ПП 1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл.104 от ЗЕ, които не са прекратени към момента на прекратяване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД?“; 2./Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, Индивидуалния административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012 г.) на ДКЕВР или смесен фактически състав, на който Решението на ДКЕВР е елемент и представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договора за достъп до Е.? Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до електроразпределителна мрежа и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент?; 3./ Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включваш договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора; изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение правоотношения?; 4./ Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 5./ Петият материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, представляващ касационно основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е: „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 6/ След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай че ищецът иска връщане на платеното?; 7./ „Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти? Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него?; 8./ Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт /ИАА/ да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) не? Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на електроразпределителна мрежа по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система?; 9./ Следва ли чл. 17, nap. 1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и с допуснато предварително изпълнение, като този индивидуален административен акт в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?; 10./ Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива?“
Представени са Решение№ 451 от 15.07.2010 г. по гр.д. №844/2009 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 246 от 27.05.2011 г. по гр.д. №1265/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 381 от 03.01.2012 г. по гр.д.№1514/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение на СГС по гр. д. № 12946/2015 г.; Решение на СГС по гр.д. № 8059/2015 г.; Решение № 1938 на ОС – Варна по в. гр. .д. № 2412/2014 г.; Решение № 1015 ОС- Варна по в. гр. д. № 363/2015 г.; Решение № 468 ОС – Варна по в. гр.д. № 3/2015 г.; Решение № 1026 ОС – Варна по в. гр. д. № 850/2015 г.; Решение № 750 ОС – Варна по в. гр. д. № 260/2015 г.; Решение № 356 ОС – Варна по в. гр. д. № 3020/2014 г.; Решение на СГС по гр. д. № 11899/2014 г.; Решение № 964 на ОС -Варна по в. т. д. № 1599/2015 г.; Решение № 469 на ОС -Варна по в. гр. д. № 3001/2014 г.; Решение № 1483 на ОС -Варна по в. гр. д. № 1483/2015 г. ; Решение № 132 на ОС -Варна по в. гр. д. № 2768/2014 г.; Решение № 27 на ОС -Варна по в. гр. д. № 2549/2014г.; Решение № 1476 на ОС -Варна по в. гр. д. № 1520/2015 г.; Решение на СГС по в.гр. д. № 11999/2015 г.; Решение № 1146 на ОС -Варна по в.т. д. № 1692/2014 г.; Решение № 769 на ОС -Варна по в. т. д. № 1228/2015 г.; Решение № 1694 на ОС -Пловдив по в. гр. д. № 1551/2015 г.; Решение на СГС от 19.07.2016 г. по гр.д № 14086/2015 г.; Решение № 1605 на ОС-Варна по в. гр. д. № 757/2015 г.; Решение № 4659/03.04.2013 г. на ВАС, по адм. д. № 13239/2012 г.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с въпросите по п.1 и п.7. По отношение на въпроса по п.2 – основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК По отношение на въпроса по п.3 се подържа основанието по чл.280 ал.3 ГПК. По отношение на въпроси по п.4 и п.6 – основанието по чл.280 ал.3 ГПК. По отношение на въпросите по п.5, п.6, п.8 и п.9 – основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът „Балканенерджи”ЕООД не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Спорът по делото е дали заплатената от „Балканенерджи”ЕООД на „ЧЕЗ Разпределение България”АД сума подлежи на връщане, като заплатена на отпаднало основание (чл.55 ал.1 ЗЗД). Сумата е формирана, като елемент от парична престация по сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия. Спорният елемент е т.нар.”цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа”, която подлежи на определяне по Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, а сега КЕВР – ДВ бр.17/06.03.2015 год.). За процесния период със свое Решение № Ц-33 ДКЕВР е определил временни цени за достъп и съобразно тях е било извършено плащането от „Балканенерджи”ЕООД към „ЧЕЗ Разпределение България”АД, формиращо претендираната в процеса сума. Решение Ц-33 на ДКЕВР е било обжалвано по административен ред и с Решение № 4659 от 03.04.2013 под. по адм.д.№ 13239/2012 год. на Върховния административен съд (ВАС), потвърдено с Решение № 8733/17.06.2013 год. по адм.д.№ 6086/2013 год. на 5 чл. с-в на ВАС то е било отменено.
Както бе посочено по-горе, съдилищата са приели, че искът е основателен при позоваване на практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК. Решаващите мотиви се основават на разбирането, че размерът на възнаграждението е предмет на изключителната регулационна дейност на държавата извън договорната свобода на страните. С издаване на Решение № Ц-33/14.09.2012 год., с което ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012 год., временни цени за достъп до преносните и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, е бил завършен смесеният фактически състав с гражданско правни последици, пораждащ задължението на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници да заплащат на електропреносните или на електроразпределителните дружества възнаграждение за осигурения достъп до поддържаните от тях мрежи. С отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.
По предпоставките по чл.280 ал.1 т.1ГПК:
По отношение на поставените въпроси, съдържащи позоваване на това основание, не са налице предпоставките по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, състави на ТК на ВКС са приели, че отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т.дело № 1610/2015 г. на ІІ т.о., Решение № 126/16.08.2016 г. по т.д. №1592/2015 г. на І т.о., Решение № 12/31.01.2017 г. по т.д.№ 2297/2015 г. на ІІ т.о, Решение № 220 от 23.01.2017 г. по т.д. 3486/2015 г. на І т.о., Решение № 224/21.02.2017 г. по т.д.2654/2015 г. на ІІ т.о. и др. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
Т.е. ВКС вече се е произнасял по същество на такива искове, приемайки, че са допустими.
В цитираните решения по чл.290 ГПК е даден ясен отговор на въпросите кое е основанието за уважаването на иска за неоснователно обогатяване (разместването на имуществените блага) и кога е отпаднало основанието за плащането на цената, както и за значението на допускането на предварителното изпълнение. Съставите на ВКС са отговорили по реда на чл.290 ГПК дали размерът на цената за услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различен от определяният от ДКЕВР, подлежи на договаряне между страните по договора за достъп. С решението по т.д.№ 2956/2014г. на 1 т.о. на ВКС – конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила; отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, при наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, приложното поле на предпоставките по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, на които се позовава касаторът, е изключено.
Освен това, ще следва да се отбележи, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК са взаимно изключващи се.
Независимо от това, съдебният състав счита, че въпросите по п.8, п.9 и п.10, касаещи приложимостта на Х. на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Директива 2009/28/ЕО нямат характера на обуславящи изхода на спора. Те са поставени прекалено общо, и имат хипотетичен характер.
Поради изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І-во т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 393 от 16.02.2018 год. по т.д.№ 4167/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.