О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№25
София, 02.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 79 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12576/20.11.2017 г., подадена от адв. С. Л. в качеството му на процесуален представител на Р. И. М. против определение № 450 от 06.11.2017 г. по гр.д. № 909 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане насрещната ? касационна жалба с вх. № 35088/28.11.2016 г. срещу решение № 914 от 16.06.2016 г. по възз.гр.д. № 1020 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която за съделителката М. И. А. е определена квота от 35,47 % идеални части от терена, допуснат до съдебна делба – ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м., както и в частта, с която е потвърдено решение № 107 от 11.01.2016 г. по гр.д.16975 по описа за 2011 г. на Районен съд – Пловдив относно лицата, между които следва да се допусне съдебната делба, както и правата на тези лица, както и по отношение на намиращите се в него сгради – промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.1 със застроена площ от 1085 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.2 със застроена площ от 477 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.7 със застроена площ от 461 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.12 със застроена площ от 330 кв.м., сграда за транспорт с идентификатор 56784.531.5040.13 със застроена площ от 168 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.14 със застроена площ от 370 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 56784.531.5040.15 със застроена площ от 623 кв.м., без участието на Р. М., като процесуално недопустима.
В частната жалба се сдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
Постъпил е писмен отговор от ответните страни по жалбата – М. И. А. и А. Ф., в който се поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба е неоснователна.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното определение състав на Върховния Касационен съд на Република България е приел, че подадената от Р. И. М. „насрещна касационна жалба“ с вх. № 35088/28.11.2016 г. е процесуално недопустима. Съдът е счел, че подадената като „насрещна“ жалба няма правната характеристика на насрещна касационна жалба по смисъла на чл.287, ал.2 и ал.4 ГПК. Изложени са подробни мотиви относно правната природа на насрещната касационна жалба, както и законоустановената ? обусловеност от подадената касационна жалба. Съдът е анализирал съдържанието на исканията на касаторите по подадените касационни жалби и е достигнал до заключение, че жалбата на М. И. А. и „насрещаната касационна жалба“ на Р. И. М. атакуват въззивното решение в различни негови части, т.е. всяка от тях представлява самостоятелна касационна жалба и като такава следва да бъде подадена в срока по чл.283 ГПК. Жалбата на Р. И. М. е счетена за процесуално недопустима, тъй като същата е подадена извън едномесечения преклузивен срок, изтекъл спрямо нея на 04.08.2016 г. Съдът е извършил и служебна проверка за допустимост на обжалваното въззивно решение. Подробно е разгледано развитието на производството по съдебна делба и извършените процесуални действия. В резултат е прието, че дори „насрещната касационна жалба“ на Р. И. М. да беше същинска такава, същата се касае до влязъл в сила съдебен акт, което също представлява основание за нейната недопустимост.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С решение № 914 от 16.06.2016 г. по възз.гр.д № 1020 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив е отменено частично решение № 102 от 11.01.2016 г., постановено по гр.д. № 16957 по описа за 2011 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е допусната по отношение на А. К. Ф. в режим на СИО с М. И. А. съдебна делба на терена на поземлен имот с идентификатор № 56784.531.5040, съгласно одобрената кадастрална карта на П., с площ от 18 158 кв.м. и вместо него е постановено решение, с което не допуска съдебна делба по отношение на А. К. Ф. за терена на ПИ с идентификатор № 56784.531.5040, а вместо това определя квота 35,47 % за М. И. А., при която да се извърши делбата на терена на ПИ с идентификатор № 56784.531.5040, с решението частично се отменя констативен нотариален акт № 142, т. II, рег. № 9247/2010 г., нот.д. № 313/2010 г. по описа на Нотариус Е. А., а в останалите обжалвани части решение № 102 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 16957 по описа за 2011 г. на Районен съд – Пловдив е потвърдено. Въззивното решение е връчено на Р. И. М. на 04.07.2016 г. чрез процесуалния ? представител адв. С. И. Л..
С касационна жалба с вх. № 22915 от 28.07.2016 г. М. И. А. и А. Д. А. са сезирали Върховния касационен съд да се произнесе по законосъобразността на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е допусната делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] между М. И. А., И. Б. Д., [фирма], С. Т. У., Б. С. У. – П., А. Д. А. и Р. И. М., при квоти: по 28,88% ид.ч. за И. Б. Д. и [фирма], 17, 735 % за М. И. А., по 8, 8675 % ид.ч. за А. Д. А. и Р. И. М. и по 3, 985 % ид.ч. за С. Т. У. и Б. С. У. – П.. Жалбоподателите са оспорили правилността на решението в частта, в която в делбата на процесния имот са включени и останалите наследници на И. А., като спорен са очертали въпроса относно правото на Р. И. М. да участва в делбата на имота. Препис от касационната жалба е връчен на ответната страна Р. И. М. на 24.10.2016 г. и е постъпил писмен отговор.
На 24.11.2016 г. в срока по чл.287, ал.2 вр. чл.62, ал.2 ГПК по пощата е подадена насрещна касационна жалба от адв. С. И. Л. в качеството му на процесуален представител на Р. И. М.. В нея е заявено, че се обжалва въззивното решение в частта, с която на М. И. А. е определена квота в размер на 35,47 % от терена на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], както и в частта, с която е потвърдено решение № 102 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 16957 по описа за 2011 г. на Районен съд – Пловдив по отношение на лицата, спрямо които е допусната делба на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 и намиращите се в него сгради – без участието на Р. И. М.. Очертаният предмет на насрещната касационната жалба е обусловил и заявените искания.
П. състав на Върховния касационен съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод за процесуална недопустимост на подадената „насрещна касационна жалба“. Очевидно е, че предметът на двете жалби е различен. При тълкуването на законови норми на чл.287, ал.2 и ал.4 ГПК не съществува съмнение за обусловеността на насрещната касационна жалба от подадената касационна. Насрещната касационна жалба е предвидена като средство за защита на страната в процеса, която не е подала касационна жалба против въззивното решение, което не я удовлетворява, но само в случаите, когато е подадена касационна жалба против него от другата страна и в резултат на уважаването й може да се стигне до противоречие между отделните части на решението при частично уважаване или до противоречиво разрешаване на отделните искове, предявени при условията на обективно или субективно съединяване, тъй като касационната инстанция не може да проверява допустимостта и правилността на решението в необжалваните му части, а също и като средство за разширяване на процесуалната защита в рамките на редовно подадената касационна жалба, при което въззивното решение относно спорното право не е влязло в сила.
В настоящия случай с подадената от М. И. А. и А. Д. А. касационна жалба е запазена висящността на спора само по отношение на ПИ с идентификатор 56784.531.269 и насрещна касационна жалба може да има за предмет само произнасянето на съда по отношение на този имот. Стремежът на жалбоподателката е да разшири предмета на касационното обжалване, като сезира касационната инстанция да се произнесе по законосъобразността на въззивното решение и по отношение на ПИ с идентификатор 56784.531.5040, т.е. в части, които не са включени в предмета на обжалване с подадената касационна жалба. Такова процесуално действие е недопустимо. За страната е съществувала правна възможност за обжалване на въззивното решение в съответните части от които не е доволна в срока по чл.283 ГПК. Действията на страните по гражданско-правен спор, за които е предвиден законоустановен преклузивен срок, следва да бъдат изпълнени своевременно, в противен случай са недопустими. Те не могат да обвържат съда, съответно не се дължи произнасяне и съдействие. Правните разпоредби на процесуалния закон са императивни и съдът следи служебно за спазването на преклузивните срокове. Ето защо подадената в срока по чл.287, ал.2 ГПК касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
За да се произнесе с атакуваното определение в производство по чл.288 ГПК съставът на Върховния касационен съд на Република България е извършил служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. Изследвал е какви са били пределите на въззивното производство с оглед подадените въззивни жалби и рамката, в която Окръжен съд- Пловдив се е произнесъл. Прието е, че наведените оплаквания на Р. И. М. касаят влязъл в сила съден акт, доколкото се иска да се включи в делбата и имот, който не е бил в предметната рамка на въззивното обжалване, както и да и се постанови решение за изключване на съделител с признати права в съсобствеността. Тези мотиви са предмет на оплакванията, наведени в подадената в настоящото производство частна жалба. Съдържат се подробни съображения относно правата на новоконституираните в процес по делба страни и развитието на производството по делото. Настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат обсъждани. Липсата на валидно сезиране на касационната инстанция с подадена редовна касационна жалба е достатъчно основание за недопустимост на предявената „насрещна касационна жалба“ с оглед предметния ? обхват, за което следва да се има предвид гореизложеното. При мотивиране на атакуваното определение, съдът е приел, че „насрещна касационна жалба“ е недопустима и поради обстоятелството, че същата има за предмет влязло в сила решение. Извън предмета на настоящото производство е да се изследват и потвърждават изводите в атакуваното определение в посочената част, доколкото те обуславят недопустимост на още едно основание и то само хипотетично, доколкото би могло да се приеме, че действително е подадена насрещна касационна жалба.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 от 06.11.2017 г., постановено по гр.д № 909 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима „насрещна касационна жалба“ с вх. № 35088/28.11.2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ