О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 20.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева дело №26 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Стара Загора и Районен съд Стара Загора за това кой е компетентен да разгледа исковата молба на В. И. В. от [населено място] срещу Дирекция „Национален парк Централен Б.” [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., причинени от отменено наказателно постановление.
Административният съд е разгледал подробно фазите по издаване на наказателно постановление и смесения характер на оспорването му пред съда. Направил е извод, че наказателното постановление не е административен, а правораздавателен акт, затова искът за обезщетяване на вреди при отмяната му не може да се квалифицира по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а е иск вреди от непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД. Компетентен да разгледа този иск е гражданският съд. Районният съд, на когото делото е изпратено по компетентност, е повдигнал препирня за подсъдност. Приел е, че искът следва да се квалифицира по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по предявения иск е Административен съд Стара Загора, тъй като се касае за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В българското законодателство съществуват два режима за реализиране на извъндоговорната отговорност за вреди от непозволени действия или бездействия. В чл.45 – чл.54 ЗЗД е регламентирана отговорността при непозволено увреждане, а в ЗОДОВ – отговорността на държавата и общините за вреди при осъществяване на посочена в чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ дейност на администрацията и правозащитните органи. Основната разлика между двата режима е в основанието за отговорността. По ЗЗД това основание е нарушаването на забраната да се вреди другиму, а по ЗОДОВ – нарушаването на задължението на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите. Другата съществена разлика е тази, че при ЗЗД отговорността е при виновни противоправни действия или бездействия на причинителя на вредата, докато при ЗОДОВ отговорността е обективна и по тези дела въпросът за вината не стои. ЗОДОВ е специален закон и изключва приложението на общия ред за търсене на обезщетение за причинени вреди – чл.8, ал.1 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ е израз на принципа, установен в чл.7 от Конституцията на Република България, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод на изпълнение на административна дейност, а според чл.1, ал.2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1.
Административната или изпълнително-разпоредителната дейност на държавата има три форми – издаване на индивидуални административни актове, издаване на общи административни актове и налагане на принудителни административни мерки. Принудителните административни мерки са актове по прилагане на диспозицията на приложимата административноправна норма. Издаването на наказателни постановления също е форма на административна принуда, но при нея се прилага санкцията на съответната норма. Независимо от това, че по естеството си издаването на наказателните постановления представлява правораздавателна дейност, същественото е, че тя е форма на административна принуда и като такава не може да остане извън приложното поле на ЗОДОВ. Тази принуда се осъществява от административни органи, при установени по административен ред нарушения, въз основа на нормативно възложени функции на административните органи и е част от цялостната дейност на администрацията по гарантиране на установения в законите правов ред. Затова и отговорността на държавата за вреди от отменени наказателни постановления се реализира по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Компетентен да разгледа предявения иск за вреди е административният съд, съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в петчленен състав по чл.135 ал.4 АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на В. И. В. от [населено място] срещу Дирекция „Национален парк Централен Б.” [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., причинени от отменено наказателно постановление №2 от 11.01.2011г. на директора на Дирекция „НПЦБ” е Административен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.