О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5118/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 346 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 415/2013 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 160 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 7275/2012 г. на Русенския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 7 в [населено място],[жк], [улица], ж.бл. “Т.”, съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.210.7.7, заедно с принадлежащата му изба № 14 и съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, между съделителите С. С. Г. и Д. Г., при равни права- по ? ид. част за всяка от тях.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Д. Г. И.. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил един от наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение. Счита, че решението подлежи на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени основания във въззивната жалба.
Ответницата по касация С. С. Г. в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като жалбоподателката не е посочила конкретния правен въпрос, който е от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 160 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 7275/2012 г. на Русенския районен съд е допусната съдебна делба на описания по горе недвижим имот, като е прието, че същият е съсобствен между страните. Имотът е бил придобит през 2001 г. от ответницата Д. И. и нейния съпруг Р. Д. в режим на съпружеска имуществена общност, която се е трансформирала в обикновена съсобственост с прекратяване на брака между двамата. Върху принадлежащата на Р. Д. ? ид. част е било насочено принудително изпълнение и с влязло в сила постановление за възлагане от 08.05.2012 г. тази идеална част е била възложена на ищцата – С. С. Г..
Това решение е било обжалвано в с въззивна жалба от Д. И., като единственият довод е бил за това, че същото е недопустимо, защото постановлението за възлагане на 1/2 ид. част от имота не е било вписано и защото исковата молба за делба не била вписана. Въззивният съд е приел, че исковата молба е вписана от ищцата в определение за това срок, за което нейният процесуален представител е представил надлежни доказателства в проведеното на 30.01.2013 г. съдебно заседание. По довода за нищожност на първоинстанционното решение поради невписване на постановлението за възлагане, на което ищцата е основала правата си, въззивният съд не се е произнесъл.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не е посочила конкретно и ясно кой е процесуалноправния въпрос, който счита, че е обусловил изхода на делото. Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо, тъй като актът, с който ищеца доказвала правото си на собственост върху делбения имот, не е бил вписан в службата по вписване преди предявяване на иска за делба. С оглед на това би могло да се приеме, че поставеният от жалбоподателката правен въпрос е за значението на вписването на актовете по чл. 112 ЗС. Този въпрос не е от значение за изхода на настоящото дело, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Той е и неотносим към преценката за валидността и допустимостта съдебното решение, тъй като няма законова разпоредба, която да въвежда като процесуална предпоставка за предявяване на иск за собственост или иск за делба изискване документът, на който ищецът основава претендираното право, да е бил вписан. Вписването на актовете по чл. 112 ЗС не е елемент от фактическия състав за придобиване на правото на собственост. То поражда предвиденото в чл. 113 от същия закон действие – до вписването им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Вписването на постановлението за възлагане на недвижим имот от публична продан също не е условие за да породи то вещнопрехвърлителното си действие. В тази насока разпоредбата на чл. 496, ал.2 ГПК е ясна – купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 415/2013 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: