О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 22.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2218/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 8245 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 3774/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на дружеството – настоящ жалбоподател срещу протоколно определение от 06.02.2014 г. по гр. д. № 15257/2013 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за произнасяне по същество на частната му жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] в депозиран отговор оспорва като недопустима частната жалба. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от о. с. з. от 06.02.2014 г. по гр. д. № 15257/2013 г. на СРС, с което е отказано възстановяването на срока му за внасяне на депозит за допусната по него искане експертиза, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че същата е недопустима, тъй като постановеното от първоинстанционния съд определение не попада в никоя от хипотезите на чл. 274 ГПК и не подлежи на самостоятелен въззивен съдебен контрол.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 157 и чл. 159 ГПК, с които съдът се произнася за допускане, съответно за недопускане на доказателства, каквото е постановеното от първоинстанционния съд, не попадат в тези категории. Те не преграждат развитието на исковото производство, нито за тях е предвидена възможност са самостоятелно обжалване. Определенията по чл. 157 и чл. 159 ГПК са по движение на делото, могат да се отменят или изменят от съда, който ги е постановил, а правилността им се проверява при обжалване на решението по делото, по което са постановени.
По изложените съображения обжалвано определение като правилно и съобразено с процесуалния закон следва да се потвърди.
С оглед изхода на настоящото производство, искането за присъждане на разноски на частния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8245 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 3774/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: