О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 23.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 16 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. С. Ж. против определение № 3255 от 06.11.2012г. по ч. гр.д.№ 3366/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3304/04.09.2012г. по гр.д.№ 3386/2012г. на Пловдивски РС в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявеният от нея, като майка и законна представителка на малолетната Б. В. С. иск за увеличаване на издръжката за период една година преди предявяване на иска поради недопустимост на същия.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 149 и чл. 150 СК и за нарушение на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса за съдържанието на понятията „Издръжка за минало време” и „Увеличение на издръжката” и се иска допускане до обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като нормите на СК относно това кога е допустим иск за издръжка за минало време са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Жалбоподателката Д. С. Ж., като майка и законен представител на Б. В. С. е предявила иск за увеличение на присъдената с влязло в сила решение № 1916/24.11.2009г. по гр.д.№ 1788/2009г. на ОС- Пловдив издръжка от 90 лв. на 175 лв. считано от една година преди предявяване на иска. Първоначалната издръжка, чието увеличение се иска е постановена по бр. д. № 1014/2008г., влязло в сила в частта за издръжката на 15.01.2010г. С постановеното по настоящото дело решение е увеличен размера на издръжката от 90 на 120 лв., считано от 05.03.2012г.- датата на предявяване на иска за увеличение на издръжката. В частта, с която се претендира увеличение на присъдената издръжка за минало време, исковата молба е оставена без разглеждане поради недопустимостта на претенцията в тази част.
Възивната инстанция е приела обжалваното пред нея определение за правилно, тъй като законът допуска присъждане на издръжка за минало време само по претенция за първоначална издръжка. Увеличение на издръжка може да се претендира само от предявяване на иска за това. Съдът се е позовал на нормите на чл.149 и чл. 150 СК, които разглеждат различни хипотези.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК следва правна норма, или комплекса от норми които са приложими да са непълни или неясни, да няма съдебна практика по тях, или ако има такава – тя да е неправилна. Тази предпоставки не са налице. Нормите на чл. 149 и чл. 150 СК /аналогични на чл. 82, ал.1 и чл. 86 от отменения СК/ са ясни, а съдебната практика по приложението им е константна. Само ако не е присъдена издръжка изобщо може да се търси такава за минало време – една година преди предявяване на иска. Основанието на този иска по чл.149 СК е неплащане на издръжката. Такава няма определена със сила на пресъдено нещо, а законът определя задължението за издръжка и допуска предявяване на иск за това.. Изменението на обстоятелствата е основание да се търси увеличение на издръжката, съгл. 150 СК и то винаги е от предявяване на иска за увеличение на издръжката. Определената първоначална издръжка се дължи и по размера й е формирана сила на пресъдено нещо, а основанието на иска за увеличение на издръжката е дали има изменение на обстоятелствата. При доказване на това основание се определя новия размер от предявяване на иска по чл. 150 СК. Възивният съд се е съобразил с тази съдебна практика, тя не противоречи на закона, а е съобразена с него. По изложените съображения няма основание за допускане до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3255 от 06.11.2012г. по ч. гр.д.№ 3366/2012г. на Пловдивски окръжен съд по частна жалба на Д. С. Ж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: