2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 23.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3468 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Г. Р. Р. за изменение на постановеното по делото определение № 913/22.11.2018 г. по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 05.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 3830/2018 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд, в частта, с която Г. Р. Р. е осъден да заплати на Институт по роботика към БАН сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор.
Договореното възнаграждение, с представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие е в размера, до който иска да се намали присъденото възнаграждение молителят в настоящото производство – 500 лева, като изплатеното от страната възнаграждение е с включен ДДС – общо в размер на 600 лева.
Когато намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 36 от ЗАдв разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от страна по делото на адвокат, регистриран по ЗДДС, съдът трябва да вземе предвид това обстоятелство и следва да начисли ДДС, включително когато намалява размера до минималния такъв, установен с разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС . Това разрешение на въпроса ясно следва от изричната разпоредба на § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М. (съгласно която за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС), която разпоредба е съобразена от своя страна, както с разпоредбите на ЗДДС, към които препраща, така и с делегиращите разпоредби на чл. 36 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това разрешение на въпроса е в съответствие и с разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл.249, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. Р. Р. за изменение на постановеното по делото определение № 913/22.11.2018 г. по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 05.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 3830/2018 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд, в частта, с която Г. Р. Р. е осъден да заплати на Институт по роботика към БАН сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.