О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 26.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №2055/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] от [населено място], срещу решение №50 от 30.05.2017г., постановено по в.гр.д.№341/2016г. по описа на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение №330/16.06.2016г. по гр.д.№2751/2015г. на Ямболски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърди се, че съдът е разместил доказателствената тежест в процеса, в резултат на което неправилно е приел, че прекратителното условие в договора за цесия от 07.08.2015г. не е настъпило. Според касатора доказването на положителния факт за извършено плащане по договора се цесия е в тежест на цесионера – ответник по иска по чл.439 ГПК. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал изслушването на повторна съдебно-почеркова експертиза, нито е обсъдил всички заявени във въззивната жалба оплаквания и събрания по делото доказателствен материал. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения установителен иск и присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал общо седем правни въпроса, за които твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и че по отношение на тях са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК..
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място], в който се твърди, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като същевременно се сочи, че въззивното решение е правилно и съобразено със задължителната практика на ВКС относно разпределянето на доказателствената тежест и валидността на съобщаването на договора за цесия. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.2 т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният състав от Ямболски окръжен съд е потвърдил решение №330/16.06.2016г. по гр.д.№2751/2015г. на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] иск с правно основание чл.439 ГПК против [фирма] за установяване несъществуването на вземането, предмет на ИД №2015870400771 по описа на ЧСИ И. Х.. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът основава иска по чл.439 ГПК с липса на идентичност между кредитора по изпълнителния лист и взискателя по изпълнителното дело като оспорва валидността на договора за цесия от 07.08.2015г., сключен между неговия кредитор [фирма] и ответника [фирма]. Цената на отрицателния установителен иск е в размер на 6 145.43лв., включваща сумите в поканата за доброволно изпълнение по ИД №2015870400771 по описа на ЧСИ И. Х..
Настоящият състав намира, че делото по установителния иск на [фирма] против [фирма], е търговско по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Взимането за разноски на [фирма] в размер на 5 317лв, за което е издаден изпълнителен лист №21/16.01.2015г. въз основа на решение по гр.д.№137/2013г. на Районен съд – [населено място] и на решение №189/17.11.2014г. по в.гр.д.№347/2014г. на Ямболски окръжен съд, е присъдено в исков процес между [фирма] и [фирма] за изплащане на част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, което обуславя търговския характер на спора, по който е издаден изпълнителния лист. Налице е функционална връзка между характера на спора, във връзка с който е издаден изпълнителен лист (изпълнителното основание), и характера на делото по установителния иск по чл.439 ГПК ( в подобен смисъл – определение №20/08.01.2015г. по .т.д.№3526/2014г., ВКС, І т.о.).
Прехвърлянето на вземането по изпълнителен лист №21/16.01.2015г. на Районен съд-гр.Е. чрез цесия на ответника [фирма] не променя търговския характер на спора, по който е издаден изпълнителния титул. Обстоятелството, че предмет на спора по иска по чл.439 ГПК са суми за разноски, е ирелевантно за характера на делото по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, доколкото същите са присъдени по търговски спор между длъжник и кредитор. Налице е непротиворечива съдебна практика (определение №55/16.02.2015г. по т.д.№390/2015г. на ВКС, І т.о.), според която понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка”. В понятието търговско дело се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществяваната търговска дейност от ищеца, какъвто е и настоящия случай с предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Ето защо и доколкото цената на иска по настоящото дело в размер на 6 145.43лв. е под предвидения в чл.280 ал.2 т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв., обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Без значение за допустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че в диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като необжалваемостта на въззивното решение произтича от закона (чл.280 ал.2 т.1 ГПК).
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 640лв. – доказани разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №50 от 30.05.2017г., постановено по в.гр.д.№341/2016г. по описа на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 640лв. /шестстотин и четиридесет лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :