Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
324_17_opr_chj_274(2)&307(1)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 31.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 324 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изр.2 вр.чл.307 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. С. с вх. № 12221 /06.12.2016 г. на ВКС срещу определение № 368 /25.11.2016 г., по гр.д. № 4903 / 2016 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на В. Б. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 287 /24.06.2014 г. по гр.д. № 247 /2014 г. и решение на Сливнишки районен съд № 139 22.10.2013 г. по гр.д. № 31/ 2013 г., поради противоречието им с влезлите в сила решения на Сливнишки районен съд от 11.05.1989 г. по гр.д. № 161/ 1989 г. и на Софийски окръжен съд от 20.11.1989 г. по гр.д. № 1121/ 1989 г. и е прекратено производството по делото в тази част.
Определението на ВКС не е обжалвано в частта, с която молбата за отмяна е допусната поради наличие на нови писмени доказателства – чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че определение е незаконосъобразно в обжалваната част.
Насрещните страни И. В. Гайдарска, М. В. Т., Ц. К. М., В. К. И. и Е. К. М. не са подали отговор на частната жалба.
За да постанови определението в обжалваната част (с която е приел молбата за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК за недопустима) съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 247 /2014 г. е влязло в сила от датата на постановяването му – 24.06.2014 г. Молбата за отмяна е подадена на 05.08.2016 г. и в частта, с която се претендира отмяната на това решение поради противоречието му с решение на Сливнишки районен съд от 11.05.1989 г. по гр.д.№ 161/ 1989 г., потвърдено с решение на Софийски окръжен съд от 20.11.1989 г. по гр.д.№ 1121 /1989 г, срокът по чл.305,ал.1,т.4 ГПК е пропуснат. Този срок е тримесечен от датата на постановяване на последното решение и е изтекъл на 24.09.2014 г., поради което в тази част молбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.
В случая не се спори по фактическите констатации на състава на ВКС, а и видно от приложените първоинстанционно гр. д. № 31 /2013 г. на Сливнишкия РС и въззивно гр. д.№ 247 /2014 г. на СОС, по тях е разрешен спор по иск по чл.108 ЗС за недвижим имот – дворно място в махала Бобен, в землището на [населено място], с данъчна оценка 2 217.60 лева (л.18).. Съгласно чл.69,ал1,т.2 ГПК това е цената на иска.
Към датата на постановяване на въззивното решение – 24.06.2014 г. е в сила редакцията на ал.2 на чл.280 ГПК, приета с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгласно която решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела, каквото е решението по гр. д.№ 247 /2014 г. на СОС, не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.296,т.1 ГПК въззивното решение, което не подлежи на касационно обжалване, каквото е решението по гр. д.№ 247 /2014 г. на СОС, влиза в сила в деня на постановяването си – в случая 24.06.20147 г..
Съгласно чл.305,ал.1,т.4 ГПК молба за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. В случая срокът тече от 24.06.2014 г. и както е приел съставът на ВКС срокът е изтекъл на 24.09.2014 г.
Д. на частния жалбоподател, че срокът не е пропуснат, тъй като по аргумент по чл.280,ал.2 ГПК няма срок за подаване на молби за отмяна на решения, които не подлежат на касационно обжалване, каквото е решението по гр.д. № 247/ 2014 г., на СОС, не се подкрепя от обсъдените норми на чл.280,ал.2 и чл.305,ал.1 ГПК и е неоснователен.
Поради изложеното изводът на състава на ВКС, че молбата за отмяна е просрочена в тази част, недопустима е и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част – да бъде прекратено, е законосъобразен.
От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 368 /25.11.2016 г., по гр.д. № 4903 / 2016 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о., в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане молбата на В. Б. С. за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК и производството по делото в тази част е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.