О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
Гр. София, 06.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2350/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] А. и на [фирма], [населено място], Република Турция и насрещна касационна жалба на [фирма] София срещу решение № 5331/18.12.2014 г. по в.гр.д.№ 854/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение на Благоевградския районен съд от 29 април 2014 г. по гр.д.№ 579/2012 г. в частта, в която са отхвърлени предявените като частни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД от [фирма] срещу ответниците [фирма] Турция, [населено място] и „Д. иншаат С. Ве Тиджарет” Турция, И., общо до размер на 11 218,80 лв. и законната лихва върху посочената сума и вместо нея е постановено уважаване на частичните искове срещу всеки от двамата ответници в размер на 5 609,40 лв. и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаването на исковата молба 22.01.2012 г. до окончателното й плащане. В останалите му отхвърлителна и прекратителна част първонистнационното решение е потвърдено. С него е прекратено производството по иска на [фирма] срещу Д. ”М. Д.” София поради липса на правосубектност на ответника, образуван като дружество по ЗЗД, и са отхвърлени предявените искове за възнаграждения по договори за строителство срещу първите двама ответници, учредили гражданското дружество общо до размер на 11218,80 лв. с ДДС – възнаграждение по доклади 1 и 2, за сумата 10 000 лв., представляваща възнаграждение по фактура от 8 юни 2010 г. и по сертификат № 1 от 31 май 2010 г., за сумата 782,52 лв., представляваща лихва по фактура № 704 от 8 юни 2010 г. и за сумата 2115,24 лв., представляваща мораторна лихва по фактура № 1006, 7 март 2011 г. С влязло в сила решение от 21 юли 2014 г. Благоевградският РС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като е отразил в диспозитива обстоятелството, че съединените искове са предявени като частично. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно в осъдителната му част. Претендира се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на исковете срещу касаторите [фирма] и „Д. иншаат С. Ве Тиджарет”.
С насрещната касационна жалба на ищцовото [фирма] се обжалва решението на Благоевградския ОС в отхвърлителните му части и се претендира уважаване на частичните искове в предявения размер.
При преценка на допустимостта на жалбите Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, съобрази следното:
Предявени са обективно и субективно съединени частични искове за възнаграждение по договори за строителство и лихви за забавеното му плащане с цена до 10 000 лв. Вземанията срещу ответниците произтичат от множество отделни облигационни отношения по договори за възлагане на СМР на обект „Автомагистрала Л.”, както е заявил в исковата молба ищецът. Срещу тримата ответници се претендират сумата 5500 лв. по фактура от 8 юни 2010 г. № 704 по сертификат № 1, сумата 4500 лв. по фактура № 866/28.2.2011 г. по доклад 1 и доклад 2, сумата 8400 лв. по ф-ра № 1006/7 март 2011 г. по сертификат № 4 за м.декември 2010 г. и м.януари 2011 г., сумата 700 лв., представляваща мораторна лихва по данъчна фактура № 704 от 8 юни 2010 г., сумата 400 лв., представляваща мораторна лихва по проформа фактура № 866/28.2.2011 г. и сумата 500 лв., представляваща мораторна лихва по данъчна фактура № 1006 от 7 март 2011 г. Всички искове са предявени като частични и е посочен пълният размер на всяко от вземанията. Спорът, с който е сезиран Благоевградският районен съд, е търговски, отнася се до правоотношения, които са породени от търговски сделки по смисъла на чл. 286 ал.3 ТЗ, делото има за предмет вземания, произтичащи от търговски договори, сключени между търговци.
К. контрол върху постановеното от Благоевградския окръжен съд въззивно решение е недопустим по критерия цена на исковете по чл.280 ал.2, т.1 ГПК в редакцията му от 21.12.2010 г. /ДВ, бр.100/, поради което касационната жалба на ответниците следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
На основание чл.287 ал.4 ГПК не подлежи на разглеждане и насрещната касационна жалба на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] А. и [фирма] Турция, [населено място], както и насрещната касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 5331 от 18.12.2014 г., постановено по в.т.д.№ 20141200500854/2014 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: