О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 07.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА ч.гр.дело № 167 /2020 год.
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат Г. Л. Ф., особен представител на Г. Д. Д. против определение, инкорпорирано в решение № 446 от 18.01.2019 г. по гр.д.№ 187/2018 г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане от 22.12.2017 г. по гр.д.№ 14516/2017 г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молбата й за увеличаване на определения й адвокатски хонорар от 150 лв. на не по-малко от 400 лв., какъвто е минималният размер на адвокатския хонорар, съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон – чл.7, ал.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения и необоснованост, тъй определения размер е под минимума и не е съобразен и с обема на извършената от нея правна помощ и защита.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие с т.6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, съгласно която размерът на адвокатското възнаграждение на особения представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималният размер на адвокатските възнаграждения.
Ответниците по частната жалба не вземат становище.
Частната касационна жалба е постъпила е в срок, насочена е против подлежащо на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3 пр.2 ГПК въззивно определение, изхожда от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
От данните по делото се установява следното:
Производството е за делба. С разпореждане от 20.04.2012 г. е назначен особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на съделителя Г. Д. Д. на разноски на ищеца, като е определен хонорар за особения представител в размер на 150 лв. За особен представител на Г. Д. е назначена адвокат Г. Ф. с определение от 28.06.2012 г., която се е явявала в съдебни заседания пред РС. Предявеният иск за делба е отхвърлен. След приключване на производството пред РС, с молба от 14.02.2017 г. тя е поискала определяне на хонорар в съответствие с посочения в чл.7, ал.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, като се е позовала на приетото към този момент ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С разпореждане от 22.12.2017 г., РС е оставил без уважение искането за увеличаване на определения адвокатски хонорар. С въззивното решение, с характер на определение в тази част, съдът се е произнесъл по частната жалба на адв. Ф., като е посочил, че определеният хонорар съответства на редакцията на чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. към датата на постановяване на определението за назначаването й за особен представител.
Определението на СГС инкорпорирано във въззивното решение противоречи като краен резултат на приетото в т.6 от ТР № т. 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата е издадена в изпълнение на законова делегация в чл. 36, ал. 2 от Закона за Адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията (Изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2009 г.), за защита по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. Така още към момента на определяне на хонорара, за назначения особен представител на рпазноски на ищеца, той е бил под установения в Наредба № 1/2004 г. Със следващото изменение на чл.7, ал.4 от тази наредба – (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.), минималният размер е завишен на 800 лв., а действащата сега редакция (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.) определя минималният размер на възнаграждението съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза, когато предмет на иска за делба не са само земеделски земи. Настоящия случай е такъв, предмет на иска за делба са имоти от урбанизираната територия.
Предвид действащата нормативна уредба и дадените разяснения в задължителната съдебна практика, като краен резултат обжалваното определение, инкорпорирано в решението е постановено в противоречие с т.6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Съдебната практика е разяснила, че размерът на възнаграждението на особения представител се определя от съда с акта на назначаване, в размерите по Наредба № 1/2004 г., но няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като е в неговата дискреция както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство. Същевременно представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а размерът им не е финансиран от държавата. По отношение на него не се прилага Глава VII от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. /Опр. № 645 от 27.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5638/2015 г., III г. о./
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Още към момента на постановяване на разпореждане от 20.04.2012 г., с което е назначен особен представител на съделителя Г. Д. на основание чл. 47, ал.6 ГПК определеното възнаграждение в размер на 150 лв. е било по-ниско от минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. по дело за делба. Редакцията на чл.7, ал.4 от Наредба № 1/22004 г. към този момент, изм. и доп. – ДВ, бр. 2 от 2009 г. е предвиждала минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Към момента на приключване на делото пред РС и подаване на молбата за увеличение на хонорара – 14.02.2017 г. е действала първоначалната редакция на чл.47, ал.6 ГПК, при която е реализирана правната помощ. Тази редакция е била приложимата за определяне размера на адвокатското възнаграждение на адв. Ф. при съобразяване с даденото разяснение в т.6 от ТР № 6/2012 г. Към момента, когато се е произнасял СГС е действала допълнената норма на чл.47, ал.6 ГПК /ДВ бр. 86/27.10.2017 г./, според която възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Това допълнение на нормата е съобразено с увеличения размер на възнагражденията по Наредба № 1/2004 г. след измененията й – ДВ бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г. Следователно и към момента, когато се е произнасял СГС, определеният размер на възнаграждението е под минималният размер на Наредба № 1/2004 г., който е 600 лв. за всяка фаза. Затова обжалваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени.
Като съобрази периода на осъществяване на правната помощ от назначеният особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК – 28.06.2012 г. до приключване на делото пред РС – януари 2017 г., обстоятелството, че адвокат Ф. е изготвила и подала отговор на исковата молба, явила се е в шест съдебни заседания, в които са приети две технически експертизи и са събрани гласни и писмени доказателства, изготвила е писмена защита, настоящата инстанция намира, че следва да се завиши размера на възнаграждението с още 300 лв., като общият му размер за производството пред РС стане 450 лв. За производството пред СГС е определен отделен хонорар в размер на 300 лв., който не е предмет на настоящото определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение, инкорпорирано в решение № 446 от 18.01.2019 г. по гр.д.№ 187/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.12.2017 г. по гр.д.№ 14516/2017 г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молбата, подадена от адвокат Г. Л. Ф., особен представител на Г. Д. Д. за увеличаване на определения й адвокатски хонорар от 150 лв.
ОТМЕНЯ определение, инкорпорирано в решение № 446 от 18.01.2019 г. по гр.д.№ 187/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.12.2017 г. по гр.д.№ 14516/2017 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата, подадена от адвокат Г. Л. Ф., особен представител на Г. Д. Д. за увеличаване на определения й адвокатски хонорар от 150 лв. и вместо това постановява:
УВЕЛИЧАВА определеното възнаграждение на адвокат Г. Л. Ф., назначена за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на Г. Д. Д. по гр.д.№ 14516/2017 г. на Софийски районен съд от 150 лв. на 450 лв. за производството пред районния съд, която да се изплати на адвокат Ф..
Задължава ищците В. Д. К. и М. Д. Д. да внесат по сметка на Софийски РС разликата от 300 лв. възнаграждение за назначения особен представител на съделителя Г. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: