О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр.София, 08.01.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести януари през две хиляди и десета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 678/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във връзка с чл. 121 ГПК.
Жалбоподателят “Б” О. гр. Е. е обжалвал определение №256 от 26.08.2009г., постановено по гр.дело №780/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено определение №183 от 10.07.2009г. по ч.гр.дело №256/2009г. на Районен съд, гр. Е. и е постановено делото да бъде образувано в Окръжен съд, гр. С. за произнасяне по молбата на дружеството – жалбоподател по чл.390, ал.1 ГПК. Според жалбоподателя предмет на бъдещия иск, чието обезпечение се иска, са обективно съединени искове с цена всеки един от тях под 25 000лв. Молбата е да се отмени определението на окръжния съд.
В писмен отговор “П” ЕО. , със седалище в гр. С. счита частната жалба за недопустима, поради това, че не е спазена разпоредбата на чл.284, ал.2 ГПК – жалбата не е приподписана от адвокат и не са посочени основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Софийският окръжен съд, за да обезсили определението на районния съд е приел, че не е спазена функционалната подсъдност при подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск с цена над 25 000лв., прогласена в чл.390, ал.1 във връзка с чл.104, т.4 ГПК. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е направен отвод за подсъдност на молбата за обезпечение на бъдещ иск пред Районен съд, гр. Е., което подлежи на обжалване по силата на закона – чл.121 ГПК. Определението подлежи на задължително обжалване пред ВКС, защото в този случай съдът действа като втора инстанция на обжалваните пред него определения на въззивен съд и не се прилага правилото на чл.274, ал.3 във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК. В този смисъл, възражението на ответника за нередовност на частната жалба се явява неоснователно. Правилото на чл.284, ал.2 ГПК се прилага за частните касационни жалби.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Правилен е изводът на въззивния съд, че с оглед на изложените в молбата твърдения, молителят е направил искане за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД – заплащане на сумата от 39 668.13 лв., представляваща неизплатено от ответника по молбата възнаграждение по сключен на 17.01.2007г. договор за изработка / изпълнение на латексово боядисване/. Правопораждащият факт на претендираното възнаграждение е един – търговска сделка и без значение е обстоятелството, че извършената работа е актувана с различни протоколи.
В заключение, по правилата на родовата подсъдност за искове с цена над 25 000лв., компетентен съд да разгледа молбата за обезпечение е СОС, поради което обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено/ чл.390, ал.1, във вр. с чл.104, т.4 ГПК/.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №256 от 26.08.2009г., постановено по гр.дело №780/2009г. на Софийски окръжен съд.
Делото да се върне на Софийския окръжен съд за произнасяне по молбата за обезпечение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: