Определение №25 от по гр. дело №1214/1214 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 25
 
София  11.01.2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и девети  октомври, две хиляди и девета година в състав:
 
                                            Председател :  БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                      Членове :  КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА  
                                                                       МАРИО ПЪРВАНОВ
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1214/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” О. , град В., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу въззивно решение №536 от 24.04.2009 г. по гр. дело №2591/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №3117/28.11.2006 г. по гр. д. №4894/2004 г. на Варненския районен съд и е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният между И. Н. Т., А. Н. Т., Р. В. Т., В. Р. В. , В. А. В., Й. Х. В. и В. П. Д., като учредители и касатора договор, оформен с нотариален акт №86/2000 г. от 01.06.2000 г. на нотариус с рег. №332 и район на действие ВРС за учредяване право на строеж за обекти от жилищна сграда в град В., ул. „Б”№154: апартамент №13 на шести етаж и магазин №2 на първи приземен етаж срещу поето от дружеството задължение за строителство. Въззивният съд е приел, че сключеното тристранното споразумение от 05.02.2001 г. с нотариална заверка на подписите между страните по делото и Н. Г. по своето съдържание представлява субективна пасивна новация – заменен е длъжникът „П” О. <Оод&@О. по посочения по-горе договор от 01.06.2000 г. със съгласието на възложителите /съсобственици/ с нов длъжник Н. Г. Предметът на правоотношението не е променен, а само една от страните – длъжника. Субективната пасивна новация е уговорена като поемане на дълг доколкото има съгласие на кредитора и е освободен от задължение стария длъжник. Субективната пасивна новация предполага и разпореждане на длъжника от придобити вече права, които преминават в новия длъжник. Погасява се старото правоотношение, но възниква ново. За да има погасителен ефект подновяването е необходимо новото правоотношение да е действително. Когато за новирането се изисква система от сделки, е необходимо всяка от тях да отговаря на изискванията за действителност. Ако новацията е недействителна или не е завършен фактическият и състав, старото задължение не се погасява, респективно старото правоотношение с първоначалния длъжник се запазва и той отговаря за изпълнението му. Уговореното с договора за новация прехвърляне на всички права, които старият длъжник е получил по договора за строителство не е изпълнено относно вещните права в изискуемата се форма за действителност по чл. 18 от ЗЗД, поради което е налице незавършен фактически състав на новацията. Ето защо „П” О. <Оод&@О. е пасивно лигитимиран да отговаря по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, с който са му учредени вещни права срещу задължението му да довърши строителството на сградата. Това правоотношение не е новирано. По делото не е установено дружеството да е изпълнило задълженията си по договора от 01.06.2000 г.
Ответниците по касационната жалба И. Н. Т., А. Н. Т., Р. В. Т., В. Р. В. , В. А. В., Й. Х. В. и В. П. Д., всички от град В., оспорват жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно предпоставките за валидно прехвърляне на правата и задълженията по първоначалния договор за учредяване право на строеж от „П” О. на с тристранното споразумение от 05.02.2001 г. с нотариална заверка на подписите, след като има съгласие на ответниците по касационната жалба като възложители, както и относно основанията за разваляне на договора поради неизпълнение. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №536 от 24.04.2009 г. по гр. дело №2591/2008 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси от касатора обуславят крайното решение. Те обаче не са разрешавани противоречиво от съдилищата. Сочените въпроси в обжалваното въззивно решение не са в противоречие с дадените разрешения в приложените съдебни решения. Те са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайно установена съдебна практика. Според нея и съобразно разпоредбата на чл.18 ЗЗД с тристранното споразумение от 05.02.2001 г. с нотариална заверка на подписите не са прехвърлени вещни права от „П” О. на Н. Г. , поради което и дружеството е пасивно легитимирано по предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Съобразно същата съдебна практика, след като по делото е установено наличието на пълно неизпълнение на поетото от дружеството към възложителите задължение за довършване строителството на сградата, както и довършването на същата от самите възложители, е направен извод за наличие на предпоставките за разваляне на договора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №536 от 24.04.2009 г. по гр. дело №2591/2008 г. на Варненския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар