О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1216 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. 3. , гр. П., против решението от 12.05.2009г., постановено по гр.д. №934/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 27.01.2009г., поправено с решение от 12.03.2009г. по гр.д. №2624/2008г., с което са уважени предявените от Ж. Р. Й. от гр. П., срещу П. 3. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ж. Р. Й. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Ж. Р. Й. срещу П. 3. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, е незаконосъобразно поради нарушение на изискванията за извършване на подбор по чл.329, ал.1 от КТ – необсъждане на квалификацията.
Касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че с решението на въззивния съд е постановено в противоречие с т.19 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000 на ОСГК на ВКС. Съгласно посочената задължителна съдебна практика мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност. Според касатора във въззивното решение липсва самостоятелна преценка на събраните доказателства и фактически изводи на въззивния съд, докато от съдържанието на решението е видно, че в мотивите макар и лаконични, се съдържат такава преценка и изводи.
Касаторът се позовава и на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Счита, че има противоречива практика на съдилищата по въпроса дали подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора. С приложеното решение №326 от 18.03.2008г. по гр.д. №1243/2007г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. От съдържанието на второто приложено решение на ВКС не е видно такъв въпрос да е бил разрешен. С обжалваното решение този въпрос е разрешен като е прието, че неправилно е възприета преценката на работата на ищцата, извършена от прекия й началник, вместо да се извърши от самата комисия предвид знанието за наличие на непреодолим професионален и личностен конфликт между ищцата и прекия й началник.волнението обаче е прието за незаконно не поради неправилно извършена преценка на втория от критериите при подбора при уволнение /нивото на изпълнение на възложената работа/, а поради необсъждане при извършване на подбора от работодателя на първия от кумулативно предвидените в чл.329, ал.1 от КТ критерии на подбора при уволнение – квалификацията /деловите и професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност/. Релевираният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по законността на уволнението, поради което не може да се приеме, че е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.05.2009г., постановено по гр.д. №934/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба от П. 3. , гр. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: