ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. София, 10.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 2919 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. М. Т. срещу решение № 280 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 1062/07 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от П. на Р. Б. , ответник по жалбата.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 07.02.2006 г. по гр. д. № 804/04 г. на Софийски градски съд, с което П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Л. Т. 5 124.32 лв. представляващи мораторна лихва за периода от 23.03.2001 г. до 17.02.2004 г. върху присъдена главница 18 703.59 лв.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на касационната жалба се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае началния момент от който се дължи мораторна лихва върху присъдена по друго дело главница, както и началния момент от който вземането се погасява по давност. Въззивният съд е изложил съображения, че лихва се дължи от прекратяване на наказателното производство съответно на 15.10.1998 г. и на 18.03.1999 г., и тъй като искът е предявен на 23.03.2004 г., е погасен по давност. Тъй като поставения въпрос има значение за решението на спора, изложените доводи за допустимост следва да бъдат разгледани.
При формулиране на основанието за допустимост по 280 ал. 1 т. 1 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос и не е изгубила значението си. Настоящият състав счита, че не е налице противоречие на решението с ППВС № 2 от 21.12.1981 г. Постановлението решава въпросите за давността при вземания от непозволено увреждане на работник, който поради загуба или ограничение на работоспособността не е получил в пълен размер трудовото си възнаграждение. В тези случаи пленумът е приел, че давност тече от деня на увреждането, респ. от откриване на неговия нарушител. В настоящото производство е предявено вземане при хипотези формулирани в специален закон за обезщетяване на граждани за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност или за дейност на правозащитните органи -ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ. Спорният между страните въпрос е разрешен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. – при незаконни актове на правозащитни органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В разглежданата хипотеза двете наказателни производства срещу ищеца са прекратени съответно на 15.10.1998 г. и 18.03.1999 г. Решението на въззивният съд с което е приет този момент за начало на давността не е в противоречие с акт на нормативно тълкуване.
Не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Решенията които се сочат са: решение от 30.01.2001 г. по гр. д. № 970/99 г. на СГС, оставено в сила с решение от 25.10.2001 г. по гр. д. № 1006/01 г. на САС, потвърдено с решение на ВК № 96 от 04.02.2003 г. по гр. д. № 2948/01 г. т. е. те са фактически едно решение, постановено по предходен спор между същите страни, но от различни инстанции. С влязлото в сила решение на Л. Т. са присъдени 17 000 лв. неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 2 ЗОДВПГ. В производството ищецът не е претендирал за законна или мораторна лихва, поради което съдът не се е произнесъл по този въпрос, т. е. няма противоречива практика по спорния въпрос, а и решенията са постановени преди приемане на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК ВКС.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В обстоятелствената част на приложението обаче не се излагат конкретни факти за съществен въпрос, решението на който е решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Съгласно чл. 188 ГПК /отм./ съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, т. е. преценяват се на събрани по конкретното дело факти относими към решаване на спора по същество, затова няма основание за допустимост на касационно обжалване за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 1062/07 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: