О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 08.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 599 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”И” ООД, гр. П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 651 от 25.04.2008 год. по гр.д. № 219/2008 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу ТД ”Е” Е. иск за заплащане на сумата 1621.08 лв./ , представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка на СМР – част „електро”на обект „Ц”, описани в данъчна фактура № 12127/16.09.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22.01.2007 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по-горе негова част по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В изпълнение на въведеното с чл.284,ал.3,т.1 ГПК изискване касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване със съществуващо в решаващите мотиви на двете инстанции, противоречие по приложението на чл.258 ЗЗД, като поддържа, че независимо от изградения идентичен краен правен извод за недължимост на претендираната сума от 1621.08 лв., преодоляването на последното, както и тълкуването на чл.258 ЗЗД е значение за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Същата, предвид отсъствие на изложеното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведените с нея оплаквания за неправилност.
Освен, че касаторът, въпреки указанията на въззивния съд, дадени му по реда на чл.285, ал.1 ГПК, не е конкретизирал изрично онзи съществен за делото въпрос/ материалноправен и процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то доколкото същият може да бъде изведен от обстоятелствената част на депозираното изложението по чл.284, ал. 3,т.1 ГПК твърдяното от страната противоречие в решаващите мотиви на първоинстанционния и на въззивния съд, обусловили един и същи краен правен извод не е основание да се приеме наличието на визирания селективен критерий за допускане на касационно обжалване-чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Обстоятелството, че дейността на въззивната инстанция по отменената процесуална уредба /след реформата от 1997год./ е решаваща по същество означава, че даденото от същата различно, спрямо съдебния акт на първоинстанционния съд, разрешение на възникналия правен спор произтича от правомощията и, поради което отсъства процесуална възможност за възникване на противоречие в посочения от касатора смисъл.
Доколкото наред с възложената на въззивния съд решаваща дейност в правомощията му, като страничен резултат се включва и проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение, то в мотивите на въззивния съдебен акт по необходимост присъства констатацията за пълното или частично съвпадение, респ. несъвпадение на изводите с тези на първата инстанция, израз на която се явява и съответният диспозитив.
Следователно соченото от касатора противоречие, дори и да е налице, в случая не е касационно основание по см. на чл.281, ал.1,т.3 ГПК, нито попада в обсега на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че щом мотивите към решението на съда не могат да бъдат обект на обжалване, отделно от решението и не са източник на самостоятелни правни последици, извън диспозитива на последното, както това изрично е прието с т.18 от ТР № 1/2000 год.на ОСГК на ВКС, то евентуалната им порочност, породена от нарушение на процесуалния закон е относима към правилността на последното- касационно основание по чл. 281,т.3 ГПК, но не и към допускане на касационното обжалване на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, във вр. с чл.288 ГПК.
Точното прилагане на закона, водещо до развитие на правото по вложения от законодателя в сочения селективен критерий смисъл е налице, само когато приложената правна норма е неясна или непълна и е необходимо по тълкувателен път да бъде изяснено съдържанието и с цел преодоляване несъвършенството на закона и създадената въз основа на същото противоречива съдебна практика или когато по специфичния съществен за делото въпрос/ материалноправен или процесуалноправен/ отсъства съдебна практика, респ. необходимо е съществуващата да бъде изоставена, съот. променена, поради несъответствието и с настъпилото изменение на обществените отношения, които визира.
Разглежданият случай не попада в тази хипотеза.
За да отрече основателността на предявената от касатора искова претенция до размера на сумата 1621.08 лв. въззивният съд е приел, че не са изпълнени договорените между съконтрахентите допълнителни условия за изплащане на дължимото възнаграждение, възложени на ищеца по силата на т.5 от сключения договор за изработка, поради което не е настъпила изискуемостта на основното задължение на възложителя, независимо от заявеното от него съгласие с изработеното, обективирано в двустранно подписания и приложен по делото протокол.
Следователно постановеното от Пловдивския окръжен съд решение, в частта му предмет на настоящата жалба не се основава на противно от трайно установената практика на съдилищата приложение на чл.258 ЗЗД, с която норма законодателят ясно и пълно е определил съществените признаци на договора за изработка, а на преценката на доказателствения материал по делото и приетата въз основа на него за установена фактическа обстановка, която сама по себе си, дори опорочена не обосновава наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед горното и отсъствие на конкретна аргументация от страна на касатора за значението на съдържащите се в жалбата му твърдения относно противоречивите мотивите на двете инстанции и даденото от тях тълкуването на чл.258 ЗЗД за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито е посочена практика, която поради създаваната от същата неяснота е противоречива, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегиs
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 651 от 25.04.2008 год., постановено по гр.д. № 219/2008 год., в частта с която е отхвърлен предявения от ТД ”И” ООД, гр. П. срещу ТД”Е” Е. , гр. П. иск за сумата 1621.08 лв./ хиляда шестотин двадесет и един лева и осем стотинки./, произхождаща от договор за изработка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: