О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 10.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 619 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Б. А. чрез адв.М. С. срещу решение № 610 от 7.12.15г., постановено по в.гр.дело № 896/15г.на Окръжен съд – Пазарджик,с което е потвърдено решение от 13.10.15г.по гр.дело № 1686/15г.на Районен съд – Пазарджик.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от същата страна против Областна дирекция „Земеделие” [населено място].
Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос:следва ли работодателят в трудов спор в съответствие с разпределението на доказателствената тежест да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и ако работодателят не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР-05-22 от 22.04.15г.на директора на ОД”Земеделие”П.,с която Е. А. – главен специалист в ОСЗ [населено място], е уволнена дисциплинарно на основание чл.190 ал.1 т.7 вр.с чл.187 т.3 КТ – за неизпълнение на възложената работа, изразяващо се в това,че като член на Поземлената комисия,без да проучи преписката,е подписала основното решение № 4 от 23.09.14г.и произтичащите от него решения от 30.09.14г. и с тези действия гори и земи от Д.,вписани в КВС,незаконосъобразно са прехвърлени на [община],с което е осъществила и дисциплинарния състав на чл.190 ал.1 т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име;както и не е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика,е законосъобразна.Изложени са съображения, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени императивните изисквания на чл.193 ал.1 КТ,на чл.194 КТ и на чл.195 КТ.От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел,че са установени вменените й с уволнителната заповед нарушения,а и самата ищца не е оспорила,че е подписала решенията като член на Поземлената комисия,като е поддържала,че това е сторила при условията на неинформираност.Прието е,че тежестта на извършените нарушения съответстват на тежестта на наложеното наказание съобразно с критериите по чл.189 ал.1 КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК- разрешен правен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос:следва ли работодателят в трудов спор в съответствие с разпределението на доказателствената тежест да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и ако работодателят не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна,не е разрешен в противоречие със задължителната практика ,в т.ч. и с приложеното решение № 48 от 14.05.12г.по гр.дело № 447/11г.на ІV г.о.на ВКС.В конкретния случай въззивният съд не се е отклонил от правилото,че в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението,но е приел,че дисциплинарните нарушения,които са дали основание за налагане на дисциплинарното уволнение,са доказани.Оспорването на доказателствените изводи на съда не е основание за допустимост на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.293 ГПК,но след допусната касация.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 850 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 610 от 7.12.15г., постановено по в.гр.дело № 896/15г.на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Е. Б. А.,ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Областна дирекция „Земеделие”гр.П. сумата 850 лв /осемстотин и петдесет/съдебни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.