О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№250
гр. София, 10.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4165 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №3442 от 18.05.2017г. по гр.д. № 1423/2017г. на Софийски градски съд, ІІІ-б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 16362 от 18.10.2016г. по гр.д.№ 24372/2012г. на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба между А. И. П., В. М. П. и Е. И. П. на апартамент № 66, на 14 етаж в жилищна сграда – блок 27, в [жк], [населено място], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1108.45.7.66 с площ 82,79 кв.м., заедно с таванско помещение № 34 и с 1,319% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: 4/6 за А. И. П. и В. М. П., 1/6 за А. И. П. и 1/6 за Е. И. П.. С решението е отхвърлен иска за делба по отношение на М. П. П..
Касационната жалба е подадена от Е. И. П. и М. П. П. чрез пълномощника адв. А.. Поддържа се неправилност на решението поради неуважаване на предявеното от касаторите правоизключващо възражение за придобиване по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК спрямо въпроса: недопускането на невладеещия наследник до имота представлява ли действие, с което владението му се счита отблъснато; отказването на достъп до имота означава ли, че владението се упражнява по насилствен начин. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите: 1/ относно основанието, на което е започнало упражняването на фактическа власт, когато тя е предадена приживе на наследодателя и продължава след смъртта му; 2/ заплащането на половината от покупната цена на жилището при придобиването му от наследодателя, предпоставя ли собственическо намерение към имота.
Ответниците В. М. П. и А. И. П. са представили писмени отговори чрез пълномощниците си, в които изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Жилището, предмет на делбата, е придобито през 1991г. по реда на НДИ от наследодателя И. П. В. и съпругата му М. Д. В.. И. В. е починал през 2006г. и е наследен от синовете си А. и Е., и съпругата си М.. През 2007г. М. В. продава на сина си А. собствените си 2/6 ид.ч. от апартамента, а през 2009г. му продава и останалите 2/6 ид.ч. Към момента на тези сделки А. П. и в брак с В. П..
Ответникът Е. П. поддържа възражение за придобиване на имота по давност. Твърди, че още при закупуването на апартамента е имало уговорка, че той ще остане за него и семейството му, поради което той и съпругата му М. заплатили половината от покупната цена на имота и живеят в него. От 2000г. родителите на страните отишли да живеят на село, а в апартамента останало семейството на ответника. В периода от 2004г. до смъртта си през 2006г. наследодателят живял в имота поради необходимостта от лечение. Ответникът не знаел за сключените сделки между майка си и брат си; счита имота за свой и се грижи за него като собственик. Като ответник е конституирана и съпругата му М. П..
За осъществяваната върху имота фактическа власт и отношенията между страните са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д., съпруга на братовчед на страните сочи, че наследодателят осигурил и двамата си сина с жилища – това, в което живеели в К. поляна било за Е., а А. и съпругата му имали друг апартамент. При покупката на апартамента Е. заплатил около 7 000лв. и го ползвал с намерение на собственик. От 2000г. родителите отишли да живеят на село, като само бащата идвал да преспива в апартамента докато бил на работа. След като се разболял също живял в апартамента. След смъртта му двамата братя се скарали заради апартамента – А. искал да го продава или да пуска наематели, а Е. му казал, че няма място там. Свидетелката Г. е съсед на жилището и сочи, че към 1995г. в апартамента живеели Е., М., двете им деца, дядо И. и баба М.; после дядо И. и баба М. отишли на село, като дядо И. си идвал когато работел в С., също и когато се разболял. След смъртта му братята се карали и Е. заявил на брат си да не идва повече, защото желанието на баща им било апартамента да е на Е.. Свидетелят А. познава страните от деца. Според него А. живее в О. повече от 10 години, а в К. поляна останал Е.. Бащата се гордеел, че е осигурил и двете си деца с жилища – той дал пари А. да купи апартамента в О.. От смъртта на бащата братята са в дрязги – А. искал да продадат апартамента, но Е. не бил съгласен, защото няма къде да живее. В апартамента са направени подобрения и ремонти от Е.. Свидетелката М. В., майка на страните, сочи че от 1995г. А. се изнесъл в апартамент в О., закупен с лихвоточки. До смъртта на И. живели в апартамента в К. поляна, като през лятото били на село, а зимата – в апартамента. Според нея И. не е давал пари за закупуване на апартамента на А. в О.; нито Е. е давал пари за апартамента в К. поляна. Тя продала своите части на А., защото имала нужда от средства. Е. и А. първоначално се разбрали да продадат този апартамент, но Е. после се отказал. След смъртта на съпруга й Е. не е плащал консумативи за жилището и се натрупал 6 000лв. дълг на името на наследодателя. Свидетелката не установява двамата със съпруга си да са искали да уредят всяко от децата си с апартамент.
При преценка на събраните доказателства съдът е намерил възражението за придобивна давност за неоснователно. Посочил е, че плащането на половината от покупната цена в полза на родителите при придобиване на апартамента, не доказва предаване на владение, а може да създаде облигационни отношения, по-точно вземане по чл. 12, ал.2 ЗН. Фактическата власт върху апартамента е осъществявана от Е. и М. като син и снаха на собствениците, а фактът, че родителите са живяли премуществено на село не означава, че са изоставили собствеността върху апартамента; освен това е безспорно, че наследодателят е преспивал в жилището когато бил на работа и че е живял в него от разболяването си до смъртта си. Извършването на подобрения, които даже не са конкретизирани, според съда не е манифестация на намерение за своене. Същото се отнася и до казаното от Е. на А. да не доближава имота, доколкото свидетелката не е присъствала на недопускане в имота, а разказва каквото знае от ответника. Наред с това съдът посочил, че забраната да се доближава имота по-скоро е израз на владение по насилствен начин, а не на необезпокоявано и спокойно такова. Накрая съдът изтъкнал, че от смъртта на И. В. през 2006г. до завеждане на иска през 2012г. не са изтекли 10 години.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
По въпроса: дали недопускането на невладеещия наследник до имота представлява действие, с което владението му се отблъсква, е налице съдебна практика – Решение № 276 от 2011.2014г. по гр.д. № 3036/2014г. на І г.о.Според него недопускането до имота може да е едно от действията, с които се отблъсква невладеещият съсобственик и се препятства упражняването на неговото право на собственост. В случая изтъкнатият от въззивния съд мотив не е определящ за изхода на спора, защото съдът е счел, че такова отблъскване не е категорично установено, тъй като свидетелката не е очевидец. От друга страна, дори и да е извършено недопускане на ищеца до имота, то от това действие, което е след смъртта на наследодателя, до завеждане на делото не е изтекъл десетгодишен срок и именно това е решаващото съображение на съда.
Следващите два въпроса, поставени в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК /въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/, също не могат да обуславят допускане на касационен контрол. Не е извършена каквато и да е обосновка на проявните форми на соченото основание, както те са разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК. Първият въпрос касае основанието, на което е започнало упражняването на фактическа власт, когато тя е предадена приживе на наследодателя и действието на презумпцията на чл. 69 ЗС. Въпросът изхожда от защитаваната от касаторите теза, която обаче е отречена от съда, а именно, че още от закупуването на жилището те живеят в него като собственици по силата на волята на наследодателя, изразена приживе, апартаментът да е за Е.. Съдът, въз основа на доказателствата е приел, че жалбоподателите са допуснати и са живяли в имота със съгласието на собствениците, като техни син и снаха, т.е. като държатели, а не като упражняващи самостоятелна фактическа власт с намерение за своене. П. уговорка, че това е имот за Е. не е доказана, така че презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима.
Въпросът за значението на извършеното заплащане част от покупната цена на жилището в полза на наследодателя, при преценката на собственическо намерение спрямо имота, не разкрива характеристики на въпрос, създаващ затруднения за съдилищата и предизвикващ необходимост от тълкуване от касационната инстанция. Както е приел решаващият съд, плащането може да почива на различни основания, но само по себе си не запълва субективната страна на упражняваната фактическа власт.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответниците А. П. и В. П. следва да се присъдят направените от всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3442 от 18.05.2017г. по гр.д. № 1423/2017г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Е. И. П. и М. П. П..
ОСЪЖДА Е. И. П. и М. П. П., двамата от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплатят В. М. П. и на А. И. П., двамата от [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 600 /шестстотин/ лева на всеки от тях, представляващи разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: