Определение №250 от 11.6.2018 по ч.пр. дело №1784/1784 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250
гр. София, 11.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1784 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. А. срещу определение № 117 от 15. 03. 2018г., постановено по ч.гр.д. № 133/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 56 от 22. 01. 2018г. по гр. д. № 813/2015г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на касаторката с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса в размер на 2 766. 29 лв. за въззивно обжалване на решение № 423 от 16. 11. 2017г. по същото дело.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторката – ответница навежда доводи за наличие на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ „Какъв е критерият, по който съдът приема, че жалбоподателката може да заплати държавна такса за въззивно обжалване, при категорични доказателства за липса на средства за заплащане на ДТ?“; 2/ „Обстоятелството, че молителката е в трудоспособна възраст достатъчно ли е да обоснове извод за възможност за заплащане на държавна такса?“; 3/ „Следва ли при преценка за предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да гради изводите си за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса въз основа на хипотетични и предполагаеми доходи и въз основа на доходи, получени в период, значително предшестващ периода, за който са представени доказателства за имуществено състояние и семейно положение?; 4/ „Следва ли заплатеното в производството възнаграждение за адвокат да бъде преценено като индиция за наличие на достатъчно средства за заплащане на държавна такса?“, по които въпроси сочи разрешаването им в обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 117 от 13. 03. 2018г. по ч.гр.д.№424/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 80 от 12. 02. 2015г. по ч.т.д.№2469/2014г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 97/01. 03. 2016г. по ч.гр.д.№40/2016г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 318 от 12. 07. 2012г. по ч.гр.д.№293/2012г. на ВКС, ІІ г.о. и др..
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че имущественото състояние на жалбоподателката е такова, че не обуславя извод за невъзможност да бъде заплатена дължимата държавна такса по въззивната жалба. Посочил е, че ответницата притежава гараж, преустроен в магазин в [населено място], че е в трудоспособна възраст и в здравословно състояние, позволяващо й да полага всякакъв вид труд, като тя би могла да реализира доходи от трудов или граждански договор или от друг източник, включително и от процесния магазин. Взел е предвид и обстоятелството, че по делото е установено, че жалбоподателката е получила значителни парични суми чрез системата WESTERN UNION, като и факта, че е заплатила на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение, чийто размер надминава значително размера на дължимата от нея държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че първите три формулирани от касаторката правни въпроси не удовлетворяват общото основание за предварителна селекция на касационните жалби по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите изводи на Пловдивски апелативен съд. По отношение на първия въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е приел, че са налице категорични доказателства за липса на средства за заплащане на държавна такса, а точно обратното – анализирал е наличието на имущество на молителката, което е и предмет на иска, предявен от КОНПИ. Досежно втория въпрос следва да се посочи, че Пловдивски апелативен съд е обсъдил обстоятелството, че молителката е в трудоспособна възраст, но не като единствен критерий от значение за основателността на молбата за освобождаване от държавна такса съобразно нормата на чл. 83, ал. 2, т. 6 ГПК. Въззивният съд, съобразно константната практика по чл. 290 ГПК /определение по ч. гр. дело № 1842/2015 г. на състав на III г. о. на ВКС, определение по ч. гр. дело № 4453/2016 г. на състав на IV г. о. на ВКС/ е изследвал, налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса въз основа на всички данни в декларацията за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с размера на дължимата държавна такса. Преценката е направена към момента на искането, съгласно разрешенията в цитираната практика, като Пловдивски апелативен съд е взел предвид не само трудоспособната възраст на молителката, но и нейното здравословно състояние, както и притежаваното от нея право на собственост върху гараж, преустроен в магазин, размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и получените от касаторката парични преводи от различни чуждестранни граждани чрез международната система за бързи разплащания WESTERN UNION.
Третият релевиран от касаторката в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос също не е обосновал решаващ извод при постановявяне на обжалваното определение. Недопустимо е въззивният съд да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, но в настоящия случай направеното предположение от Пловдивски апелативен съд е обусловено от безспорно установеното по делото наличие на доходи, получени от молителката чрез системата WESTERN UNION. Паричните средства, получени чрез тази система от молителката, са в размер на 325 150.20 лева, установен с влязла в сила присъда, те не са от стопанска дейност, не са от източник в страната и по делото не е установено преобразуване в придобиване на последващо имущество на част от тези парични средства в размер на 137 064.20 /сто тридесет и седем хиляди шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева. Тези обстоятелства са от значение за формиране на извода за наличие на средства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК и Пловдивски апелативен съд законосъобразно ги е взел предвид, поради което не е налице хипотеза на отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, мотивирана от наличието на евентуални предположения за доходи.
Поради липсата на общото основание за допускане на касационно обжалване по горепосочените въпроси не е нужно обсъждането на наличието на релевираните от касаторката допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Четвъртият релевиран от касаторката правен въпрос е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за решаващите изводи на въззивния съд, но не е осъществен соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е съобразил съдебната практика на ВКС, съгласно която разходите, които лицето е извършило за ангажиране на адвокатска защита, необходима за съобразеното с изискванията на закона упражняване на правото на защита по предявен иск, т. е. за упражняване на признато и гарантирано от закона право, следва да бъдат взети предвид, но сами по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на правото за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. Въззивният съд е извършил преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК, вкл. като е съпоставил размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска /дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата държавна такса /в този смисъл определение № 315/03. 06. 2014 г. по ч. гр. д. № 2153/2014 г., на ВКС, I г. о., определение № 318/12. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г. на ВКС, II ГО/. Представените от касаторката съдебни актове са постановени при различие на данните и фактите, което обосновава извода, че същите са неприложими с оглед конкретиката на разглеждания случай.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. При съобразяване с обстоятелството, че касаторката не е изложила самостоятелни доводи за очевидна неправилност на атакуваното определение, извън поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, и съобразно изложението досежно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира за неосъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, доколкото отсъстват горепосочените квалифицирани състави на неправилност.
На основание изложеното, поради неосъществяване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, такова не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 117 от 15. 03. 2018г., постановено по ч.гр.д. № 133/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top