5
Върховен касационен съд на Р. Б. ТК, ІІ т.о. дело № 250/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр.С., 14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 250/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И.К. от АК-В. срещу въззивното решение на Окръжен съд[населено място], постановено на 23.12.2009 год. по в.т.дело № 239/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Районен съд-Балчик № 174/29.07.2009 год. с поправка на очевидна фактическа грешка от 16.10.2009 год. по гр.дело № 162/2008 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на [фирма],[населено място] на основание чл.327 ТЗ сумата 7 112,45 лева, представляваща незаплатена цена на продадено гориво по фактура № 904/30.06.2006 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба, обосновавайки основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК касаторът твърди най-общо, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси свързани с правилата относно търговската продажба-чл.327 и чл.301 ТЗ, както и по отношение законовите изисквания за документиране дейността на търговеца съгласно Закона за счетоводството и доказателствената сила на счетоводните документи – чл.55 ТЗ и чл.146 ГПК. Излага съображения, че по така поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, както и противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата четири броя решения на различни състави на ВКС: по гр.дело № 157/2004 год. на ІІ г.о., по т.дело № 546/2008 год. на ІІ т.о., по т.дело № 380/2008 год. на І т.о. и по т.дело № 917/2006 год. на І т.о. Представени са също и четири броя решения на различни съдилища в страната, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат И.Ж. от АК-Д. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният иск по чл.327 ТЗ, като е осъдил ответника-касатор да заплати цената на закупеното гориво по процесната фактура. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил стоката по процесната фактура, която съдържа необходимите реквизити. Прието е също, че фактурата е оформена с подпис на получател от името на ответника. Направен е извода, че с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ след като ответникът не е оспорил представителната власт на лицето оформило с подписа си процесната фактура /това е синът на едноличния собственик на капитала на ответното ЕООД/ се презумира, че търговецът е потвърдил действията му и е одобрил сделката, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването й. При тези данни съдът е приел, че на основание чл.327 ТЗ купувачът дължи цената на закупената стока. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на нормите на чл.327 и чл.301 ТЗ.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика по въпроса, че договорът за продажба на стоки е консенсуален, а не формален. Писмената форма има само доказателствено значение и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В тази връзка фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договора, когато съдържа необходимите елементи, квалифициращи договор за продажба – страни, вид на закупената стока, количество, цена, подписи на продавач и купувач. В случая посочените реквизити са налице. Що се отнася до спорният въпрос дали купувачът е получил стоката по издадената и подписана от него фактура, отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело.Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, обсъдил е събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което е направил извода, че ответникът-купувач дължи цената на закупената стока. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото при съобразяване с принципа за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и нормите на чл.154, чл.180 и чл.235, ал.2 ГПК е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка приложените към касационната жалба решения на различни състави на ВКС по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос. Що се отнася до приложените четири броя решения на различни съдилища в страната, същите в случая са неотносими тъй като липсват данни, че същите са влезли в законна сила. Ето защо, не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика по материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет и на настоящото дело.
Отговорът на поставения от касатора в допълнителното му изложение въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите доказателства по делото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и е достигнал до извода, че ответникът е получил стоката по процесната фактура. Както вече беше посочено, тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 23.12.2009 год. по в.т.дело № 239/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: