ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. София, 14.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 839 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] чрез адв. Я. Д. обжалва определение № 404/03.02.2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3 състав, с основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. Сочи, че има допуснато обезпечение на иска на К. Генов срещу [фирма]. В мотивите на обжалваното определение САС е изложил доводи за неоснователност на молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК като се е позовал на чл. 81 от ГПК и според мотивите тази разпоредба не се прилага в обезпечителното производство като се позовал и на т. 5 от ТР № 6 от 6.11.2012 г. Становището на съда било погрешно, превратно тълкуването на разпоредбата на чл. 81 ГПК, а позоваването на тълкувателната практика е неотносимо към процесната хипотеза. По същество в т. 5 на ТР 6 от 6.11.2012 г. ВКС според жалбоподателя дава отговор единствено на поставения въпрос относно присъждането на „Разноски с определението, постановено по молба за обезпечаване на иска“, което производство е охранително, едностранно и протича без участие на бъдещия ответник, т.е. даденото разрешение, че въпросът за разноските в обезпечителното производство е функционално свързан с въпроса за основателността на бъдещите искове, формира контекста на отговора на ВКС.
Съвсем отделен бил въпросът за приложението на чл. 81 от ГПК в производството по чл. 396 от ГПК, когато същото вече има двустранен и състезателен характер. Нещо повече, належащо било да се даде отговор на въпроса за разноските когато допуснатото (и наложено обезпечение е било отменено в резултат на обжалване на акта, с който е допуснато от страна на ответника по молбата. Не била налице идентична хипотеза между разгледаната в тълкувателното решение и процесната. Поставя въпроса присъждат ли се разноски на жалбоподателя (ответник по обезпечението), т.е. приложима ли е разпоредбата на чл. 81 от ГПК в производството по чл. 396 от ГПК когато обезпечението е отменено с окончателен акт на въззивния съд. Моли да се отмени определението и да се присъдят разноски.
К. Ц. Генов е оспорил в отговор частната жалба. Счита, че следва да се остави без уважение същата. Не следвало да се допуска касационно обжалване. В случай, че бъде допуснато, иска да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното определение да бъде оставено в сила. Изцяло повтаря съображенията на Софийски апелативен съд, изложени в обжалвания акт. Счита, че въпросът за разноските следва да се реши в исковия процес, който е образуван по подадената от него искова молба.
Върховният касационен съд, второ търговско отделение в посочения състав като взе предвид изложеното в частната жалба намира следното:
С определение № 3647/15.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5288/15 г. , Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав е отменил определение № 314 от 22.10.2015 г. по ч.т.д. № 150/15 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл. 247 а, ал. 5 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявими от К. Ц. Г. срещу [фирма] чрез налагане на запор върху притежаваните от [фирма] 14 881 дружествени дяла от капитала на [фирма] всеки един от по 10 лв на обща стойност 148 810 лв при условията на внесена от молителя парична гаранция в размер на 15 000 лв и вместо него е оставил без уважение молбата на К. Генов за обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл. 247 а, ал. 5 от ТЗ предявими срещу [фирма] чрез налагане на запор върху дружествени дялове от капитала на [фирма] всеки един по 10 лв на обща стойност 148 810 лв. и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. Определението е окончателно.
С молба от 06.01.2016 Г. [фирма] е поискал присъждане на разноски за производството по обезпечение на бъдещ иск – 13 000 лв адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.11.2015 г. и 15 лв държавна такса по частната жалба. С определение № 404 от 03.02.2016 г. Софийски апелативен съд е приел, че в обезпечителния процес разноски не се дължат съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Именно срещу това определение е подадена частна жалба.
Частната жалба е подадена в едноседмичен срок, съгласно изискването на чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Но е недопустима, тъй като определението срещу което е подадена не подлежи на обжалване. Съгласно задължителните разяснения, обективирани в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/12 г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. В мотивите на т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК. С чл. 248, ал.3 от ГПК е предвидено, че определението, постановено за изменение и допълнение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението. Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Относно съдебните решения е предвидено, че определението за изменението и допълнението на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване по реда, по който и постановеното съдебно решение. Следователно и в производствата при постановените определения, когато е искано тяхното допълване по отношение на разноските, на основание чл. 248 от ГПК, следва да се приложи посоченото правило. А то е, че определението за изменение или допълнение на решението в частта за разноските няма да подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, ако определението, чието изменение или допълнение се иска, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В подобен смисъл определение № 222 от 29.04.2015 г. по т. д. 1066/2015 г.на ВКС, ІІ ТО.
Ето защо съдът намира, че след като е постановено определение, по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК, което не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, то и определението, постановено на основание чл. 248 от ГПК не подлежи на обжалване.
Частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 404 от 03.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5288/15 г, Софийски апелативен съд, 3 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.