О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 14.05. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 403/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Х. С. М. /М./, Н. Х. А., Д. Т. А., С. Л. С. и С. Ю. С. чрез пълномощника си адвокат И. Р. са обжалвали с касационна жалба вх. № 3374 от 26.10.2017 г., в срока по чл. 283 ГПК, въззивното решение № 112 от 20.09.2017 г. по в. гр. д. № 51/2017 г. на Силистренския окръжен съд в частта по уважените искове по чл. 76 ЗНсл.
От ответниците по касация Т. Ш. Д. и С. Х. И. считат жалбата за неоснователна, останалите не са подали писмени отговори.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Производството е делбено във фазата по допускане на делбата.
Предмет на делба са нива от 30.001 дка, съставляваща имот № 6008 и нива от 32.997 дка, съставляваща имот 15009, двете по плана за земеразделяне на [населено място], Р. област, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Б. Б., починал през 1954 г. Наследници по закон на общия наследодател са трите му деца: С. М. Б., Д. М. Б. и С. М. Б..
С. М. Б. е починал на 05.06.1973 г. и е оставил за наследници по закон Х. С. М. и Л. С. М.. Последните двама, като се легитимирали с удостоверение за наследници на М. Б. Б. /Б./, според което същият има само един наследник по закон, а именно С. М. Б., се разпоредили с възстановените земеледски земи чрез два договора за покупко-продажба, сключени с н. а. № 139 и н. а. № 140 от 04.06.2008 г.
С първия нотариален акт Х. С. М. и Л. С. М. продали на Н. Х. А. /дъщеря на първия/ имот № 15009. Сделката е сключена по време на брака на приобретателката с Д. Т. А..
С втория нотариален акт Х. С. М. и Л. С. М. продали на С. Л. С. /син на втория продавач/, по време на брака му със С. Ю. С., имот № 6008.
Ищецът Т. Ш. Д. е наследник по закон от коляното на Д. – втория син на общия наследодател М. Б. Б., а ищецът С. Х. И. е наследник по закон от коляното на С. – дъщеря на общия наследодател.
С решение № 98 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 130/2015 г. Тутраканският районен съд признал за установено, че двата договора за покупко-продажба са относително недействителни спрямо ищците Т. Д. и С. И., тъй като наследствените имоти са прехвърлени на лица извън кръга на наследниците; приел за неоснователно възражението на приобретателите по договорите за покупко-продажба да са придобили правото на собственост на основание добросъвестно владение в периода от сключване на сделките на 04.06.2008 г. до предявяване на исковата молба на 27.04.2015 г. и допуснал делба между наследниците по закон на общия наследодател М. Б. Б., при посочени в съдебния акт дялове.
Въззивна жалба е подадена от Х. С. М. – един от продавачите по сделките от 2008 г., както и от купувачите по договорите, с доводи относно придобиването на спорните имоти от приобретателите вследствие на продължило повече от 7 години добросъвестно давностно владение и че е изтекъл 5-годишен срок за атакуване на разпоредителните сделки на основание чл. 76 ЗНсл.
Въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта по допуснатата делба. Изводът е формиран въз основа на данните по делото, че една от ответниците по иска за делба – С. А. И., е починала на 25.04.2016 г. преди постановяване на съдебното решение /и преди приключване на 11.07.2016 г. на устните състезания пред първоинстанционния съд/, поради което решението в тази част е обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да постанови решение при участието на наследниците на тази страна. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд приел, че актът на разпореждане от сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен на основание чл. 76 ЗНсл, както е прието и от първоинстанционния съд. Посочил, че общото правило на чл. 70 ЗС, определящо като добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл. 76 ЗНсл, когато в делбата сделката е прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците. Затова приобретателите по договорите от 2008 г. биха могли да придобият собствеността върху имотите по разпоредителните сделки на оригинерно основание, ако владеят същите най-малко десет години. С оглед поддържаното твърдение за владение, продължило по-малко от десет години, съдът приел за безпредметно да обсъжда противоречивите показания на свидетелите относно периодите на обработване на спорните ниви.
Въззивният съд приел, че възражението за изтекла 5-годишна погасителна давност за атакуване на прехвърлителните сделки на основание чл. 76 ЗНсл, е наведено едва с въззивната жалба, като от съдържанието на подадения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд не може да се направи извод, че изрично е било направено такова възражение. Съдът добавил и това, че предявяването на самостоятелен иск по чл. 76 ЗНсл извън делбеното производство, респективно извън спор за собственост, е недопустимо, а правото да се иска делба, както и предявяването на иск за собственост не се погасяват по давност, поради което и възражението за изтичане на давностен срок за атакуване на разпоредителните сделки на основание чл. 76 ЗНсл се явява неоснователно.
В касационната жалба касаторите са развили оплаквания за постановяване на въззивното решение в обжалваната част в нарушение на материалния и процесуалния закони и за необоснованост на фактическите и правни изводи по спора. Считат за несъответстващ на данните по делото извода, че възражението за придобиване на имотите на основание кратка придобивна давност е заявено едва с въззивната жалба. То е въведено още в срока по чл. 131 ГПК с писмения отговор на исковата молба на страница първа, последен абзац, ред трети отдолу нагоре.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: при искова претенция с правно основание чл. 76 ЗНсл /неправилно посочено „НК”/ допустимо ли е позоваване на придобивна давност. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Като съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, се сочи ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационно обжалване по поставения въпрос не може да бъде допуснато.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ касационно обжалване може да се допусне, когато съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за решаването на конкретното дело и го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По поставения от касатора въпрос е формирана съдебна практика – решение № 221/13 г. от 13.01.2014 г. по гр. д. № 2033/2013 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Съдът в двете инстанции е съобразил този съдебен акт и е възприел даденото в него разрешение, че правилото на чл. 70 ЗС, определящо като добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл. 76 ЗНсл, когато в делбата сделката е прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците. Ето защо обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /предходна редакция/. След като решението съответства на съдебната практика и не се налага нейната промяна, то не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението касаторите се позовават на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и считат, че въззивният съд е процедирал в противоречие с него относно момента, в който може да се направи възражение за придобивна давност. Прегледът на мотивите към обжалваното решение не разкрива такова противоречие. Установява се, че въззивният съд се е позовал на този тълкувателен акт не когато е обсъждал възражението за придобиване по давност от приобретателите по обявените за относително недействителни договори, а когато е обсъждал възражението за погасителна давност за атакуване на прехвърлителните сделки на основание чл. 76 ЗНсл. Съдът е приел, че от съдържанието на подадения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд не може да се направи извод такова възражение изрично да е било направено, поради което в съответствие с разрешението, дадено в т. 4 на тълкувателния акт, е приел, че то не може да се заяви за първи път с въззивната жалба.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, на ответниците по касация – ищци по делото, следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд по договор за правна защита и съдействие серия Б № 067627 от 08.11.2017 г. в размер на 900 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 112 от 20.09.2017 г. по в. гр. д. № 51/2017 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която договорите за покупко-продажба, сключени с н. а. № 139 и н. а. № 140 от 04.06.2008 г., са признати за относително недействителни на основание чл. 76 ЗНсл.
ОСЪЖДА Х. С. М., Н. Х. А., Д. Т. А., С. Л. С. и С. Ю. С. да заплатят на Т. Ш. Д. и С. Х. И. разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд в размер на 900 /деветстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: