О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1055 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 411 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 652/ 2008г. на Варненки окръжен съд е оставено в сила решение № 117 от 07.01.2008г. по гр.д.№ 2317/2004г. на Варнески РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от И. И. Й., роден 10.06.1915г., починал в хода на производството на 24.01.2005г, чийто иск се поддържа от наследника му със същото име И. И. Й., роден 24.01-1938г. срещу ответниците А. И. Й., Ж. К. И., К. И. И., И. Ж. И., В. И. И., И. Ж. И., Н. И. Н., С. И. К., Г. И. Л. и П. И. Т. и Община[населено място], на недвижим имот, находящ се в[населено място], на [улица], съставляващо ПИ 5220 в кв.831 по плана на 16-ти микрорайон с площ 400 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда. Със същото решение е отхвърлен и иска за установяване по отношение на всички съделители, че Н. И. Н. е изключителен собственик на основание давност на същия имот.
Против това решение, касационни жалби са подали ищците по двата иска.
В касационната жалба на И. Й. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото от съда, че имота не е обособен като самостоятелен и от останалата неотчуждена площ не може да се образува самостоятелен парцел. Твърди нарушение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като не са обсъдени събраните доказателства
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.1.Необосновано съдът е приел, че е отчуждена реална част от имота за улица с площ 224 кв.м., а следвало от доказателствата да се приеме, че е отчуждена съответната идеална част. По този въпрос се твърди необсъждане на събраните доказателства, което е в противоречие с Р № 30 от 30.01.2009г. по гр.д.№ 5601/2007г. на ВКС ІІ гр.о. Вторият въпрос е. правилен ли е мотивът на съда, че щом от останалата неотчуждена част не може да се образува самостоятелен имот не следва да се допуска съдебна делба. По този въпрос се твърди също основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, като касаторът се позовава на Р № 711 от 29.12.2001г. по гр.д.№ 170/2001г. На основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК се иска допускане до касация по следните въпроси: 1. По ППЗМИНМ всички отчуждавания на реални части ли са извършвани, 2. може ли да се допусне съдебна делба на недвижим имот, съставляващ останалата неотчуждена част са обществено мероприятие при условие че неотчуждената и отчуждена част сега съставляват един имот. 3.може ли от конкретен оценителен протокол да се направи извод за това реална, или идеална част е била предмет на отчуждаване.
В касационната жалба, подадена от Н. И. Н. се твърди неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че не е трансформирано държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение за него.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се поставя въпроса може ли съсобственик да придобие по давностно владение идеалната част на останалите съсобственици. По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с приетото в решение № 1769 от 03.06.1996г.на ВС,ІV гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против различни части от въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С н.а. № 32/1952г. И. И. Ю. /Й./ и други две лица купуват лозе от един декар, което по първия план от 1056г. е заснето като три имота 5205221 и 5222. Съсобствеността между тях не е установено да е делена. Към този момент И. Ю. е бил в брак[населено място] Ю.. Проведена е отчуждителна процедура през 1964г., при която от И. Й. са отчуждени 224 кв.м. от имот 5220 за улица. И. И. Й. умира на 27.07.1992г. и оставя за свои наследници освен преживял съпруг И. И. Й. и пет деца – ответниците И. И. Й., роден 24.01.1938г. А. И. Й., С. И. К., Г. И. Л. и П. И. Т.. С Решение № 1063 от 08.01.1993г. е отказана отмяна на отчуждаването на И. Й., който е заявил, че отказва да върне дадения му в обезщетение недвижим имот. Той подава втора молба през 1997г. и[населено място] № 25/03.04.1998г. на кмета е отменено отчуждаването за 134 кв.м., тъй като за останалите 90 кв.м. мероприятието било реализирано. След връщане на полученото обезщетение на 10.04.1998г. е издадена заповед № АО-1-7703/280/16.06.2003г. на О. управител за отписване от актовите книги на 134 кв.м., съставляващи идеална част от имот с площ 224 кв.м. В акт за частна общинска собственост № 2852 остават актувани 157 кв.м. в идеална част от имот 5220 с площ 400 кв.м. С н.а. № 128, т.1/1998г. И. Й. е прехвърлил възмездно по време на брака си[населено място] В. на сина си И. Й. реституираната част от 134 кв.м. Преобредателя по този нот. акт е признат за собственик по давност на 266 кв.м. от имот 5220 с н.а. № 29.01./1998г. С н.а. № 54,т.ІІ/1999г. И. Й., роден 1038г. продава на двамата си сина К. и В. частта от имота с площ 266 кв.м. в идеална част. Към този момент те са в брак с ответниците И. и И. И.. С н.а. № 102,т.2/1999г. П. Т. е призната за собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от цялото дворно место от 400 кв.м. и подобренията в него и с н.а. № 304,т.1/1999г. дарява на сина си Н. И. Н. тази своя идеална част. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1500/1999г. е признато за установено по отношение на ответниците по настоящото дело И. И. Й., роден 24.01.1938г., Ж. К. И., К. И. И., И. Ж. И., В. И. И., И. Ж. И., че бащата И. Й. притежава 1/12 ид.ч. от дворно место с площ 266 кв.м., съставляващо идеална част от имот с площ 400 кв.м. и са отменени н.а. № 29/98г. и 56/99г. до размер на 1/12 ид.ч. С влязло в сила решение по гр.д.№ 143/1999г. е отхвърлен иска, предявен от И. и Ж. Й. против Н. И. Н. за предаване владението върху 134 кв.м. от целия имот от 400 кв.м., ведно с построените в него паянтова и полумасивна жилищни сгради. От назначените СТЕ се установява, че на место улицата не е прокарана, а в имота са изградени и други сгради.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че установителния иск за установяване изключителна собственост върху имота на Н. И. Н. е неоснователен, тъй като той не е демонстрирал намерение за своене по отношение на останалите съседилети и защото част от него е останал общинска собственост, както и поради водените дела. Искът за делба е отхвърлен, тъй като реституцията не е произвела действие, защото е постановена с второ решение, след постановяване на влязъл в сила отказ по първата молба и защото от останалата неотчуждена площ не може да се образува самостоятелен парцел.
Първия въпрос – обосновано ли съдът е приел, че е отчуждена реална част от имота за улица с площ 224 кв.м., а не че е отчуждена съответната идеална част е фактически, а не правен, поради което не обосновава общото основание за допускане до касация.
Втория въпрос е: “правилен ли е мотивът на съда, че щом от останалата неотчуждена част не може да се образува самостоятелен имот не следва да се допуска съдебна делба”. Съдът действително е изложил подобен мотив и той го е мотивирал да приеме, че иска за делба е неоснователен. Не е съобразено, че делба се иска на целия имот 5220 – отчуждената и неотчуждена част и в производството участва и Общината. Съдът в мотивите се е произнесъл за част от спорното право, макар в диспозитива на решението да е потвърдено решението на РС с което иска за делба е отхвърлен изцяло за целия имот от 400 кв.м.. Цитираното от касатора Р № 711 от 29.12.2001г. по гр.д.№ 170/2001г. установява незадължителна практика, според която за да се допусне делба е необходимо да се установи юридическото основание за възникване на съсобствеността за всеки съделител. Въззивният съд е установил основанието за съсобственост на съделителите за целия имот, но е приел, че е недопустима делба на неотчуждената част поради това, че не може да се образува самостоятелен УПИ. Двете решения са противоречиви като краен извод, поради което следва да се допусне делба на основание чл. 290, ал.1 т.2 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК се иска допускане до касация по следните въпроси: 1. По ППЗМИНМ всички отчуждавания на реални части ли са извършвани. Този въпрос е конкретен във всеки случай и касае фактите по делото, т.е. не е правен, а фактически и по него не се допуска обжалване. Въпросът. може ли да се допусне съдебна делба на недвижим имот, съставляващ останалата неотчуждена част са обществено мероприятие при условие че неотчуждената и отчуждена част сега съставляват един имот се покрива с първия въпрос, по който се допуска касационно обжалване..Третия въпрос -. може ли от конкретен оценителен протокол да се направи извод за това реална, или идеална част е била предмет на отчуждаване също е конкретен, касае преценка на конкретно доказателство не е правен, поради което и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
В изложението към касационната жалба на Н. И. Н. се поставя въпросът “може ли съсобственик да придобие по давностно владение идеалната част на останалите съсобственици”. Така зададен въпроса не обосновава общото основание за допускане до касация, тъй като съдебната практика е отговорила принципно, че това е възможно, а конкретния отговор зависи от това дали по конкретното дело са доказани за твърдящия придобиване по давност на целия имот, елементите на владението за идеалните части на останалите съсобственици. Именно това е прието с решение № 1769 от 03.06.1996г.на ВС,ІV гр.о., на което се позовава касаторът. Възивното решение и това решение не си противоречат, поради което няма основание за допускане до касация по тази касационна жалба на наведеното основание 290, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на възивно решение № 411 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 652/ 2008г. на Варненки окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 117 от 07.01.2008г. по гр.д.№ 2317/2004г. на Варнески РС, в частта му с която е отхвърлен иска за делба, предявен от И. И. Й., роден 10.06.1915г., починал в хода на производството на 24.01.2005г, заместен от сина си И. И. Й., роден 24.01-1938г. срещу ответниците А. И. Й., Ж. К. И., К. И. И., И. Ж. И., В. И. И., И. Ж. И., Н. И. Н., С. И. К., Г. И. Л. и П. И. Т. и Община[населено място], на недвижим имот, находящ се в[населено място], на [улица], съставляващо ПИ 5220 в кв.831 по плана на 16-ти микрорайон с площ 400 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда.
Указва на касатора И. И. Й. да заплати в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 411 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 652/ 2008г. на Варненки окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 117 от 07.01.2008г. по гр.д.№ 2317/2004г. на Варненски РС, в частта му с която е отхвърлен иска на Н. И. Н. за установяване по отношение на всички съделители, че е изключителен собственик на основание давност на недвижим имот, находящ се в[населено място], на [улица], съставляващо ПИ 5220 в кв.831 по плана на 16-ти микрорайон с площ 400 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване по касационната жалба на И. И. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: