О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 17.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2226 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. К. и Д. К. Д. против решение № 291 от 18.12.2012г. по гр.д.№ 557/2012г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 372 от 28.05.2012г. на РС-Хасково по гр.д.№ 2475/2011т. и вместо това е отхвърлен, като неоснователенен, иска, предявен от касаторите да се признае за установено на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР по отношение на ответниците Л. И. М., И. Х. М. и С. А. М., че ищците са собственици на 8 кв.м., посочени на скицата-проект № 1700/14.03.2011г. на СККГ, заключени между т. 1,2,3, заснети поради грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 /05.1-.2006г. на изпълнителния директор на АК като част от поземлен имот с идентификатор 77195.716.415, вместо като част от собствения им имот 77195.716.414. РС също е отхвърлил иска, но е формулирал диспозитив без установителната част за правото на собственост.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото въззивната инстанция е отменила решението на РС и е постановила същия резултат, което е в нарушение на забраната да се не влошава положението на жалбоподателя, за неправилност на решението поради това, че не е проследено правото на собственост, за нарушение на процесуалните правила защото не е върнато делото за ново произнасяне от РС щом е прието, че РС не се е произнесъл по предявения иск и за необсъждане на събраните доказателства. Прави се и оплакване за необоснованост на извода за приложението на регулацията по плана от 1958г. без да са обсъдени свидетелските показания за фактическото положение на место.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани три въпроса: 1.допустимо ли е въззивната инстанция да отмени отхвърлително решение и също да отхвърли предявения иск и влошава ли това положението на жалбоподателя-ищец. 2.задължен ли е възивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, събрани от РС. 3.кога следва да се счита регулационния план приложен и кога настъпва прекратителното отчуждително действие и задължен ли е съдът да изследва приложението на предходните регулации. По всички въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, която се цитира и представя, а по първия и основаието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е от С. Т. К. и Д. К. Д. иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР да се признае за установено по отношение на ответниците Л. И. М., И. Х. М. и С. А. М., че ищците са собственици на 8 кв.м., посочени на скицата-проект № 1700/14.03.2011г. на СККГ, заключени между т. 1,2,3, заснети поради грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 /05.1-.2006г. на изпълнителния директор на АК като част от поземлен имот с идентификатор 77195.716.415, вместо като част от собствения им имот 77195.716.414.
По делото се установява следното: Ищците са наследници на К. Д. К., починал на 29.07.2003г., който заедно със ищцата С. К. купил от Г. А. Я. с н.а. № 180,т.ІІ/20.05.1990г. и н.а. № 10914.10.1993г. от А. С. А., Е. А. А. и С. А. К. имот 2976 от кв. 428 по плана на [населено място]. Правото на собственост на купувачите е установено и със съдебно решение по иск за собственост по гр.д.№ 1378/2006г. на ХРС. По плана от 1988г. този имот е с пл. № 4052, за който е отреден п. VІ-4052, а по КК е имот 77195.716.414. Ответниците са придобили от Д. Х. М. и З. Д. М. имот 2960. По плана от 1958г. имотните граници не са съвпадали с парцелните. Предвиждало се е предаване по регулация на части от имот 2960 към парцел VІІ-2976. По делото е представена разписка от 15.05.1074г., подписана от Е. П., която получава от ответника И. М. 160 лв. за полагащите му се 16 кв.м. по плана. ивица земя, която може да загради. Е. П., А. Г. и Р. Г. подписват декларация на 28.06.1974г., с която се съгласяват праводателката на ответниците З. Д. да изгради на границата, върху полагащите й се 16 кв.м. гараж и да влезе във владение. Следващия план от 1988г. заснема имотната граница като съвпадаща с парцелната без придаваеми места, но на местото на имотната граница по плана от 1958г. По плана от 1988г. имотите са заснети така, сякаш не е била приложена регулацията по предходния пран. Кадастралната карта, одобрена 2006г. заснема имотната граница по парцелната граница по плана от 1958г. така, както е приложен и е различна от отразената граница по плана от 1988г.
РС е отхвърлил иска, като е приел, че няма разминаване между регулационната граница и границата по кадастралната карта, защото по плана от 1988г. имотната граница съвпада с имотната граница. Формулирал е диспозитива само в смисъл, че не установява наличие на грешка в КК.
Въззивната инстанция е отменила решението на РС поради неправилното формулиране на диспозитива и относо е отхвърлила иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Проследила е собствеността по трите плана и приложението на регулацията по първите два и е приела, че регулацията от 1958г. е приложена, поради което плана от 1988г. е следвало да заснеме имотите по парцелните граници, а е сторил това по имотните граници по плана от 198г. Тази грешка е отстранена в КК, която заснема имотите по регулационните граници на приложения план от 1958г. Обсъдени са и свидетелските показания, от които обаче е приел, че не се установява точното местонахождение на оградата и дали, кога и с колко е местена.
По първия въпрос ”допустимо ли е въззивната инстанция да отмени отхвърлително решение и също да отхвърли предявения иск и влошава ли това положението на жалбоподателя-ищец”, се твърди противоречие с Р № 282/28.10.2011г. по гр.д.№ 235/2011г. С него е прието, че въззивният съд следва да се произнесе в рамките на заявеното в жалбата. Той не може да влошава положението на жалбоподателя, ако не е подаддена жалба от другата страна. Влошаване е налице когато с въззивното решение без подаване на жалба от другата страна са признати по-малко по обем права от признатите от първата инстанция. По делото не е налице тази хипотеза, тъй като и с решението на РС, и с решението на въззивната инстанция е отхвърлен изцяло иска, т.е. не са признати никакви права на ищците върху спорните 8 кв.м., поради което няма влошаване положението на ищците-въззивници. По този въпрос не е обосновано наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Второто наведено основание по този въпрос – 280, ал.1 т.3 ГПК също не е налице, тъй като не се касае до неясна, или непълна норма, която се нуждае от тълкуване. Тъй като въззивната инстанция е инстанция по същество и е формирала същия извод за неоснователност на иска, който е разгледан от РС като такъв по чл. 53, ал.2 ЗКИР в мотивите, но неправилно е формулиран диспозитива, въззивната инстанция е могла да го поправи, изписвайки го отново.
Втория въпрос – задължен ли е възивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, събрани от РС, се твърди противоречие с Р № 691/02.02.2011г. по гр.д.№ 1620/2009г. І гр.о., с което се приема, че възивната инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства пред двете инстанции и връзката между установените факти с тях. Въззивното решение не е постановено в противоречие с тази практика, тъй като въззивния съд е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до същия извод, че регулацията по първия план е приложена, поради което праводателите на ищците са изгубили правото на собственост върху спорните 8 кв.м., част от придаваемите 16 кв.м. Противен извод не може да се формира от представените доказателства.
По третия въпрос – кога следва да се счита регулационния план приложен и кога настъпва прекратителното отчуждително действие и задължен ли е съдът да изследва приложението на предходните регулации, се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 200/11.05.2011г. по гр.д.№ 439/2010г. І гр.о., Р № 304/12.07.2010г. по гр.д.№ 263/2010г. и др., С ТР № 3/1993г. на ВС се прие, че регулационния план може да бъде приложен чрез плащане, чрез владение на придаваемата площ без плащане в продължение на десет години преди приемане на плана, или ползване на придаваемата площ, която е погрешно заснета в продължение на десет години преди изготвяне на последния план и в хипотезата на чл. 134 З. /отм/ В случая по делото е установено приложението на регулацията от 1958г.чрез плащане, поради което следващия яплан от 1988г. е следвало да заснеме имотите по регулационните граници по плана от 1958г., а не по имотните граници. Въззивното решение е постановено в съответствие с цитираната включително и задължителна съдебна практика, поради което няма основание за допускане до касация и по този въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 18.12.2012г. по гр.д.№ 557/2012г. на Окръжен съд-Хасково по касационна жалба, подадена от С. Т. К. и Д. К. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: