О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№250
София, 17.05.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 932 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. И. Б., като пълномощник на П. П. В., срещу въззивно решение № 7263, постановено на 21.11.2018 г. по в. гр. д. № 7504/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8295 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 58835/2014 г. на Софийски районен съд. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. може ли съдът да постанови решението си без да се мотивира защо не обсъжда доказателствата по делото, които имат отношение за установяването на релевантен по делото факт и се потвърждават от останалите събрани доказателства, които установяват дарение на парите за закупуване на имота; може ли да приеме, че няма лична трансформация на имуществото по чл.23 СК поради единствения факт, че свидетелят-очевидец, установил дарението на парите за този имот, не е участвал и при изповядването на сделката пред нотариуса, за да възприеме фактическото предаване на парите на продавача?; 2. следва ли дарената сума да съответства напълно на придобивната стойност на имота, за да доказва това дарение?; 3. може ли въззивният съд при решаване на делото да изгради си правните си изводи, като се позовава на дискредитирани от първата инстанция показания на свидетел относно елемент, който е залегнал в мотивите на съда за отхвърляне на иска?; 4. наличието на средства на единия съпруг към момента на придобиване на имот в СИО, доказва ли съвместния му принос в това придобиване само въз основа на този факт?
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. М. Г. изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството е образувано по предявен от П. П. В. срещу бившия ? съпруг Х. М. Г. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на пълна трансформация на лични средства на недвижим имот с идентификатор № *****, съставляващ офис № * /преустроен в амбулатория за първична медицинска помощ – стоматологичен кабинет/, със застроена площ от * кв. м., състоящ се от една стая и сервизно помещение, при съседи: юг – офис № *, запад – двор, север – коридор, изток – коридор, находящ се на първи етаж в сграда № *, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор № ****, с административен адрес [населено място], [улица], заедно с 0,00752 % от общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот. Твърди, че по време на брака си с ответника е придобила посочения имот с лични средства, дарени от родителите ?, за да упражнява търговска дейност в качеството си на едноличен търговец „Дента – Макс – Пиерета Велинова“, с предмет на дейност диагностика, профилактика и лечение на стоматологични заболявания.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че средствата за покупката на процесния имот са били осигурени от него, тъй като поради напускането му на системата на Министерство на отбраната през 2000 г. му е било изплатено обезщетение за кадрова военна служба в размер на петнадесет брутни заплати. Поддържа, че имотът не бил използван от ищцата за упражняване на стоматологична дейност, тъй като тя нямала необходимата правоспособност и не била вписана в регистрите на практикуващите стоматолози.
По делото е установено, че процесният недвижим имот е бил придобит от ищцата по време на брака ? с ответника по силата на договор за покупко-продажба от *** г., обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. на нотариус Р. Д. с рег. № *, за сумата от 9562.18 лв., която е изплатена на продавача изцяло в брой преди изповядването на сделката.
Бракът между страните е бил прекратен по взаимно съгласие между тях по силата на влязло в сила на 01.07.2014 г. съдебно решение, с което е утвърдено споразумение по чл.51 СК, в което не са включени клаузи относно имуществените отношения между съпрузите.
Установено е, че през 1988 г. П. В. е придобила специалност „стоматолог“, като на 16.06.1999 г. е била вписана в регистъра на Българския зъболекарски съюз /БЗС/ и е плащала членски внос за периода от 1999 г. до 2001 г. През 1999 г. е регистриран и едноличен търговец с фирма „Дента – Макс – Пиерета Велинова“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с предмет на дейност: диагностика, профилактика и лечение на стоматологични заболявания, иглотерапия и лазерна терапия, дистрибуция и лекарствени средства и стоматологични материали и други дейности, незабранени от закона. На 29.06.2004 г. ищцата е била отчислена по нейно искане от регистъра на БЗС поради непрактикуване като лекар по дентална медицина.
Събрани са писмени доказателства /заповед на началника на Столично военно окръжие № 373 от 17.10.2000 г./, от които е видно, че на ответника е било изплатено обезщетение за прослужени петнадесет години в размер на петнадесет брутни заплати, като през октомври 2000 г. му е била начислена сума в размер на 8 257.70 лв., а през декември 2000 г. – доплащане в размер на 858.50 лв. Според показанията на свидетеля Г., ангажиран от ответника, същият е споделил с него, че е получил обезщетение в размер на 8 500 лв., които е дал на съпругата си за закупуване на кабинет.
Във въззивното производство са събрани показанията на свидетелката А., посочена от ищцата, според които на 23.05.2001 г. нейният баща й е предоставил сумата от 22 000 лв. за закупуването на стоматологичен кабинет, които са обсъдени при разрешаване на спора по същество.
При тези факти, въззивният съд е приел, че предвидената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос не е оборена, тъй като по делото не е установено по категоричен начин, че цената на процесния апартамент е била платена от ищцата с дарената от родителите ? сума. За ирелевантно е отчетено обстоятелството, че към датата на покупката на имота ищцата е упражнявала дейност като стоматолог, тъй като /видно от нотариалния акт/ имотът е закупен от П. П. В. – Г. /каквото е било фамилното име на ищцата по време на брака/ като физическо лице, а не в качеството на едноличен търговец. За да стигне до извода за неоснователност на иска, въззивният съд е отчел и данните, че към момента на придобиване на собствеността ответникът също е разполагал със средства за заплащане на цената по договора за покупко-продажба.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като съображенията за това са следните:
Поставеният първи процесуален въпрос е обоснован с твърденията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил изцяло показанията на разпитаната в това производство свидетелка. Изложени са доводи, че от тях се установява не само фактът на дарението на сумата от 22 000 лева, но и заплащането на цената на процесния имот с тази сума, въпреки че свидетелката не е присъствала на изповядването на сделката, тъй като не е била участник в нотариалното производство. Не е налице противоречие с установената съдебна практика, съгласно която в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се. В случая Софийски градски съд е отговорил на въведените във въззивната жалба оплаквания, като е обсъдил всички доказателства, въз основа на които е приел за установени фактите по делото. Независимо че е без значение дали придобиването е станало от съпруга в качеството му на физическо лице или на търговец /от значение е предназначението на имуществото – за упражняване професията на съпруга или за нуждите на семейството/, което не съответства на направеното от въззивния съд заключение, решаващият му извод е обоснован с липсата на проведено пълно и пряко доказване от ищцата на личния произход на средствата и влагането им в придобиването на процесния имот.
Вторият въпрос в изложението не е обуславящ за изхода на спора, тъй като решаващите изводи на въззивния съд не са свързани с несъответствието между цената на процесния имот и размера на дарената сума. Съдът е приел, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, доколкото по делото не е установено по безспорен начин, че цената е била платена именно с дарената на ищцата сума /показанията на свидетелката А. не са достатъчни за обосноваване на извод в този смисъл/.
Третият формулиран въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото отговорът му е предпоставен от съвкупната преценка на доказателствата по делото, а не с оглед точно и правилно тълкуване на правна норма. Този въпрос не може да бъде обсъждан в производството по чл.288 ГПК, тъй като е свързан с преценка на правилността на решението.
Четвъртият въпрос в изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода по конкретното дело. За да направи извод за неоснователност на предявения иск, съдът е отчел не само доказателствата, че към процесния период ответникът е имал средства, предназначени за закупуване на недвижимия имот. След като е извършил съвкупна преценка на тези доказателства, съдът е приел, че по делото не е доказана по категоричен начин трансформацията на лично имущество.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като обуславящият изводите на въззивния съд първи въпрос не е от значение за развитието на правото и по него е налице трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски в размер на 1 000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2019 г. с адв. Е. П. от САК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 7263, постановено на 21.11.2018 г. по в. гр. д. № 7504/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. П. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. И. Б., да заплати на Х. М. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, сумата от 1 000 лева – съдебни разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: