1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр.София, 18.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 615 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. от [населено място], чрез адв.Е. М., срещу въззивно решение №V-134/ 02.10.2013г. постановено по възз.гр.д.№1332/2013г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение №1268/06.08.2012г. по гр.д.№1828/2012г. на РС – гр. Бургас и са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Бургас е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Законосъобразно ли е уволнението на основание съкращаване в щата, ако „срокът на предизвестието не е отработван и в един и същи ден са връчени предизвестието с указан 30-дневен срок и заповедта за прекратяване” на трудовия договор, а съкращаването на щата настъпва от следващия ден; 2/ „Налице ли е реално съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2, предл.2-ро КТ, при положение, че съкращаваната щатна бройка е създадена специално за уволнения работник, за да бъде изпълнено предходно решение за неговото възстановяване на работа и двадесет дни след създаването на щатната бройка и назначаването на работника на тази длъжност, същата е отново заличена от щатното разписание с последващ акт на работодателя”.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – [населено място] – в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
За да счете, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е законосъобразно на посоченото в оспорената заповед основание – чл.328 ал.1 т.2 предл.2-ро КТ, съдът е приел, че в случая е налице действително съкращаване на щата за единствената, заемана от Д., длъжност „специалист” в Управление „Материално-техническо обезпечаване”, като новото щатно разписание е влязло в сила на 23.02.2012 г. Факта на извършеното премахване на трудовата функция, изпълнявана от касаторката, не се и оспорва от последната. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 23.02.2012г. – така, както е посочена датата в заповедта на работодателя. По отношение на връчването в един и същи ден /22.02.2012г./ на предизвестие за прекратяване на трудовия договор и на Заповед №1/22.02.2012г., съдът е посочил, че работодателят е упражнил правото си да не спази срока на предизвестието, като изплати за това съответното обезщетение.
Изводите на решаващия състав на въззивния съд не са в противоречие с трайната практика на ВКС, включително и с тази, посочена от жалбоподателката. По първия, поставен в изложението въпрос, настоящия състав на ВКС намира следното:
Поначало правото на работодателя на уволнение по чл.328 КТ се упражнява чрез отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя. Липсата му обаче, респ. неотправянето на такова, е без значение за законността на уволнението /Решение №94/01.07.2013г. по гр.д.№1301/2012г. ІІІ г.о., Решение №379/15.10.2012г. по гр.д.№944/2011г. ІV г.о. и др./. Същевременно страната, която може да прекрати трудовото правоотношение с писмено предизвестие, има право да го прекрати и преди да изтече срокът , при което дължи обезщетение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Тъй като законът не фиксира начален момент на неспазване срока на предизвестието, то неспазването мож
е да обхване, както част, така и цялата му продължителност, т.е. срокът на предизвестието започва да тече от момента на връчване на уволнителната заповед /Решение №377/23.10.2013г. по гр.д.№76/2013г. ІІІ г.о./. Важен и меродавен е моментът на прекратяване, посочен от страната, която в случая е поискала „преждевременното” прекратяване на трудовия договор. В случая в един и същи ден служителката е получила предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, в която работодателят е направил изявление за датата, от която се прекратява трудовия договор /23.02.2012г./ и за заместващата престация – заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Заповедта за уволнение е издадена след надлежно взето решение за съкращаване на длъжността, като освобождаването на Д. по време съвпада с премахването й – от следващия ден. Затова уволнението на служителката съответства /по основание и време/ на предхождащото и обусловило го решение на работодателя, с което са установени предпоставките за законното му извършване.
Вторият поставен в изложението на касаторката въпрос, от една страна е неотносим, тъй като не е бил предмет на обсъждане от инстанциите, а от друга страна – има характеристиката на фактически, а не на правен въпрос, поради което не може да е предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-134/ 02.10.2013г., постановено по възз.гр.д.№1332/2013г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.