О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 .201 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 273 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.В. Т. против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 179 от 04.11.2014 год., по в.ч. т. д. № 294/2014 год., с което след отмяна на определението на Великотърновския окръжен съд от 15.07.2014 год., по т.д.№ 1396/2012 год. е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.248, ал.1 и сл. ГПК за изменение на определение № 9 от 04.04.2014 год. на Великотърновския окръжен съд, по т.д.№ 1396/2012 год., в частта за деловодните разноски, чрез присъждане в полза на същия на сумата 2 450 лв..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право : 1. „Следва ли да се приложи изискването за предварително заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, дължимо в хода на съпътстващите отменителни производства по реда на чл.647 ТЗ и ако се приложи, по какъв ред следва да се извърши това предварително заплащане, след като всички разплащания след откриване на производството по несъстоятелност се извършват от особената сметка на длъжника, при спазване на императивното правило за предварително съгласие от страна на съда по несъстоятелността?” и 2. „ Допустимо ли е съдът по несъстоятелността да разреши упълномощаването на процесуален представител на длъжника в несъстоятелност, но да не допусне предварително изплащане на дължимото адвокатско възнаграждение от особената сметка на длъжника в противоречие с чл.38, ал.1 ЗА?”
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че претендираните от настоящия частен жалбоподател деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, възлизащи на сумата 2 450 лв.- адвокатско възнаграждение на адв. Я. Т. за осъществена от последната правна защита и съдействие в производството по т.д.№ 1396/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, не следва да му бъдат присъдени, тъй като от приложения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2013 година не се установява реалното им плащане, в какъвто см. са и задължителните указания в т.1 на ТР № 6/ 06. 11.2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Позовавайки се отсъствие на изрична законова разпоредба в ТЗ, дерогираща общото процесуално правило на чл.78 ГПК въззивният съд е счел за неоснователно възражението на процесуалния представител на [фирма] за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в производството по несъстоятелност, респ. в съпътстващите същото производства, вкл. по чл.649, във с чл.647, т.3 ТЗ, каквото е и прекратеното от Великотърновския окръжен съд. Изложени са съображения, че при необходимост от извършването на разноски по съдебни производства, в които участва обявеното в несъстоятелност дружество – длъжник, синдикът има правомощие да се разпореди с паричните суми по откритата особена сметка, като преди това, в съответствие с разпореденото от чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, получи разрешение от съда по несъстоятелност, каквото в разглеждания случай отсъства, предвид извършената от състава на въззивния съд служебна справка с определение № 111/22 .07.2014 год., по в.ч.т.д.№ 185/2014 год. на Великотърновския апелативен съд.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определние позволяват да се приеме, че само първият от поставените от частния жалбоподател правни въпроси има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- основна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно по отношение на същия се явява поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с приложени 2 бр. определения на Великотърновския окръжен съд – по гр.д.№ 1402/12 год. и по гр.д.№ 1403/2012 год. и решение № 405/2012 год. на Великотърновския окръжен съд. Последните нямат отбелязване да са влезли в сила, поради което, според задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не се включват във формираната практика на съдилищата и не подлежат на обсъждане.
Следващият формулиран процесуалноправен въпрос, макар и важен,е ирелевантен за крайния изход на делото, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Отделно от това, доколкото в случая въобще не е налице произнасяне по основателността на молбата, основана на чл. 658, ал.1, т.9 ТЗ за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение по т.д.№ 1396/2012 год. от особената банкова сметка, то същият е и хипотетично зададен.
Поради изложеното само за прецизност следва в тази вр. да се посочи, че при липса на изрична правна норма, касаеща начина заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на обявен в несъстоятелност търговец, респ. отговорността за деловодните разноски в разглежданата хипотеза, по силата на чл.621 ТЗ намират съответно приложение разпоредбите на ГПК, вкл. и тези, свързани с отговорността за деловодните разноски, тълкуването на последните които е дадено с цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 179 от 04.11.2014 год., по в.ч. т. д. № 294/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: