Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
3845_16_opr_chj_274(3)&vpisvvane
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 27.09. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3845 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], Д. срещу определение № 586 от 26.08.2016 г. по възз. ч. гр.д. № 468 /2016 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 42 от 18.08.2016 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията [населено място], с което е отказано заличаването на ипотека след публична продан на недвижим имот по молба на частния жалбоподател.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска допускане на касационно обжалване и отмяната му.
Иска се заличаване на ипотека след извършване на продажба на недвижим имот от синдика в производство по несъстоятелност на дружеството – длъжник.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел за законосъобразен извода на съдията по вписванията, че не е представен изискуем към заявлението документ съгласно разпоредбата на чл.19,ал.2 П.. – удостоверение, издадено от синдика, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие на ипотекарния кредитор по реда на чл.175,ал.2 ЗЗД. Мотивите са следните:
Съгласно приетото с т.6 от ТР № 7 /25.04.2013 г. съдията по вписванията не проверява материалните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Съгласно чл.32 а от П.. съдията по вписванията извършва проверка само дали актът отговаря на формалните изисквания за вписване, респективно на изискванията за заличаване, ако същите не са спазени се произнася с определение за това.
Съгласно чл.717л от ТЗ продажбата по реда на глава 46 от ТЗ има последиците на принудително изпълнение по реда на ГПК.
Съгласно чл.175,ал.1 ЗЗД с извършване на публична продан на имота се заличават всички ипотеки върху него, а съгласно чл.175,ал.2 ЗЗД ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът по съгласие с ипотекарния кредитор поеме обезпеченото задължение.
Съгласно чл.19,ал.2 от П.. заличаване на ипотека върху продадения на публична продан имот се извършва по молба на купувача, към която се представят влязло в сила и вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на имота и удостоверение от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие на ипотекарния кредитор по реда на чл.175,ал.2 ЗЗД. при продажба от синдика по реда на глава 46 от ТЗ удостоверението следва да бъде издадено от синдика, който действа идентично на съдебния изпълнител, както е прието и с определение № 5 от 06.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4561 /2015 г. на ВКС, ІV г.о.
Видно от изложеното относимите към извода на съда правни въпроси са: дали за заличаване на ипотека след продажба от синдик по реда на глава 46 от ТЗ съгласно чл.19,ал.2 П.. е изискуемо удостоверение по чл.175,ал.2 ЗЗД и дали синдикът е компетентният да издаде такова удостоверение орган.
Тези въпроси, уточнени от настоящата инстанция по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, се съдържат в изведените от частния жалбоподател правни въпроси.
Видно от изложеното по-горе за мотивите на окръжния съд този въпрос е разрешен в точно съответствие с определение № 5 от 06.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4561 /2015 г. на ВКС, ІV г.о., на което съдът се е позовал, постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, с което по процесуалноправния въпрос чия е компетентността за удостоверяване, че задълженията на длъжника към ипотекарния кредитор не са поети от купувача на публичната продан, извършена по реда на чл.717в ТЗ е прието, че изискванията на чл.19,ал.2 П. са изпълнени с представяне на влязло в сила и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижим имот и издадено от синдика удостоверение, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175,ал.2 ЗЗД.
Наличието на разрешение на правни въпроси в определение по чл.274,ал.3 ГПК изключва основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава частният жалбоподател, а съответствието с разрешението изключва и останалите две основания – по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Жалбоподателят не сочи съдебни решения и определения на ВКС, в които обуславящите правни въпроси да са разрешение по различен (противоположен) начин.
Тези (обуславящите) въпроси не са разрешение в посоченото решение № 431 от 08.11.2011 г. по гр.д. № 1759 /2010 г. на ВКС, ІV г.о. , с което по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на друг правен въпрос: дали съдът е компетентен да се произнесе по предявен насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена, като е прието, че във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена и в този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване.
Обуславящите въпроси не са разрешени в посоченото определение № 37 от 29.01.2013 г. по ч.гр.д. № 586 / 2012 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК, с което е даден отговор на друг правен въпрос: дали със смъртта на ипотекарния кредитор обезпеченото с договорна ипотека вземане се погасява, от този момент липсва предмет на ипотеката, но вписването и още не е заличено, заличаването и се извършва на някое от изчерпателно уредените в чл.179 ЗЗД основания, при смъртта на ипотекарния кредитор субективното право да се иска заличаване на ипотеката попада в масата на наследството, допустим е и завет на това право в полза на ипотекарния длъжник.
Съдията по вписванията не е извършвал проверка на материалните предпоставки на издаденото от съда по несъстоятелността постановление за възлагане на имота и отказът му не се основава на такава проверка, поради което въпросът дали съдията по вписванията не е допуснал противоречие с приетото в т.6 от ТР № 7 /25.04.2013 г. не е обуславящ.
Не са обуславящи и въпросите дали възбраните имат същото действие като ипотеките и дали могат да бъдат приравнени на тях или на вещните права.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода на това производство няма право на такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 586 от 26.08.2016 г. по възз. ч. гр.д. № 468 /2016 г. на Добричкия окръжен съд, г.о. по частна жалба на [фирма] ,Д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.