2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 29.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.02.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
Б. БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2865/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез управителя Н. М. К.,против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 299 от 26. 11. 2012 год., по в.гр.д.№ 479/2012 год., с което е потвърдено решение № 122 от 18.06.2012 год., по гр.д.№ 1116/2011 год. на Великотърновския окръжен съд за прекратяването му на основание чл.517, ал.4 ГПК и за заплащане на сумата 150 лв. деловодни разноски на ответника „Р. БИ –АС С.” Е., [населено място].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение , по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с призоваване и участие на страните в гражданския процес и на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, а именно : 1. „ Следва ли при посочен от ответника съдебен адрес да се дава ход на делото в открито съдебно заседание, при условие, че не е спазено изискването на чл.56, ал.3, изр.1 ГПК и представлява ли неспазването на този срок съществено процесуално нарушение, засягащо правото на страната на защита?”; 2.„Необходимо условие ли е за редовно завеждане на иска по чл.517, ал.4 ГПК изтичането на три месеца от датата на вписване запора върху дяловете до датата на овластяване на ищеца?” и 3. „В случай, че вземането за обезпечение на което е наложен запор върху дружествен дял, въз основа на който е образувано производството по чл.517, ал.4 ГПК, е свръхобезпечено чрез други обезпечителни способи, вкл. ипотека може ли да се приеме, че вземането е удовлетворено по см. на чл.517, ал.2 ГПК?.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика по първия формулиран въпрос е цитирано решение № 63 от 04. 03.2010 год., по гр.д. № 915/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на въведените от касатора селективни основания и алтернативно по основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Великотърновския окръжен съд за уважаване на предявения от [фирма] срещу [фирма], [населено място] конститутивен иск по чл. 517, ал.4 ГПК въззивният съд е приел за доказани всички изискуеми се от закона предпоставки за прекратяване на търговското дружество – ответник – наличие на висящо изпълнително дело № 20118090400825/11 на ЧСИ С. К., рег.№ 809 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист № 145 от 26.07.2010 год., издаден по влязлото в законна сила решение на Великотърновския окръжен съд № 32 от 10.03.2010 год., по т.д.№ 643/2009 год. за вземане на ищцовото търговско дружество срещу едноличния собственик на капитала на ответното ЮЛ- Н. М. К. за сумите 260 000 лв., представляваща втора вноска от уговореното възнаграждение по договор за строителство на магазин от 09.03.2007 год., 153 490 лв., неустойка за забава за периода 27.02.2009 год. -25.06.2009 год. и 25 062 лв. деловодни разноски; предприето принудително изпълнение, насочено срещу всички дялове от капитала на ответника [фирма], еднолична собственост на длъжника по изпълнението; надлежно легитимиран ищец, който в качеството си взискател е овластен на 14. 09. 2011 год. от ЧСИ К. да предяви иск за прекратяване на ответното търговско дружество; неудовлетворено задължение, останало непогасено до приключване на първото заседание по делото. По съображения, че изпълнението е насочено срещу всички дружествени дялове в ответното ТД, върху които е вписан запор и чийто едноличен собственик е длъжникът решаващият състав на въззивния съд е счел, че в случая искът по чл. 517, ал.4 ГПК може да бъде предявен и без спазване изискванията на чл.96, ал.1 ТЗ за изпращане на писмено предизвестие.
Позовавайки се на специалния характер на хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК и на липсата на ангажирани доказателства за погасяване задължението на длъжника съставът на Великотърновският апелативен съд е преценил като неоснователни всички въведени от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения обосновани: с отсъствие на изричното му уведомяване, от страна на Агенцията по вписванията, с преждевременно спрямо тримесечния срок от вписване на запора в търговския регистър до овластяването на ищеца, предявяване на иска и със свръхобезпеченост на вземането на взискателя, предмет на изпълнителното дело.
За неоснователно е счетено и възражението, свързано с редовността на призоваването му в първоинстанционното производство, като е прието, че доколкото за проведеното с.з. на 18.05.2012 год. пълномощникът на същата е бил изрично уведомен по телефона на 20.04.2012 год., то изискванията на процесуалния закон, гарантиращи реалното участие на страната в процеса, за да защити интересите си са били спазени.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, макар и важен, като ирелевантен за крайния правен резултат по делото не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че за проведеното на 21.11.2012 год. съдебно заседание касаторът е бил призован чрез пълномощника си, адв. Б., посочена изрично във въззивната жалба като негов съдебен адресат, но по телефона на 13.11.2012 год., който факт надлежно удостоверен в протокола от с.з. е останал неоспорен, вкл. чрез евентуална поправка по реда на чл.151 ГПК, обосновава правен извод, че въззивният съд не е действал в несъответствие с процесуалния закон относно приложението на чл.56, ал. ГПК, което му процесуално действие единствено да е обусловило постановяване на неблагоприятен за касатора краен правен резултат по делото.
Що се касае до останалите наведени в тази вр. доводи, то те притежават правната характеристика на касационни оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по отношение на същия е недоказано и визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното от касатора решение № 63 от 04.03.2010 год., по гр.д.№ 915/ 2009 год. на ІІ г.о. на ВКС е постановено в извънинстанционното производство по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което съобразени целта и правната характеристика на последното въобще изключват да е налице изискуемия се от процесуалния закон идентитет в разрешените правни въпроси, от значение за противоречието по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, според възприетите в т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата постановки.
Останалите формулирани от касатора процесуалноправни въпроси следва да се възприемат за релевантни за изхода на делото, тъй като се включват в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на съда относно допустимостта на предявения иск и неговата основателност.
Недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че то е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което сама по себе си, съгласно разясненията в т.4 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС е достатъчно, за да бъде отречена приложимостта му, обстоятелството, че отговор на поставените правни въпроси се съдържа в трайно установена съдебна практика, изразена в решения на ВКС: № 347/04.05.2005 год., по т.д.№ 631/2004 год. на ІІ т.о., по т.д.№ 746/2004 год., по т.д.№ 271/2009 год., в определение № 733 от 11.12.2009 год., по ч.т.д.№ 811/2009 год. и др., която макар и формирана при действието на ГПК/ отм./, поради аналогичната правна уредба на предпоставките за прекратяване на търговско дружество при насочване принудително изпълнение върху дяловете му и по действащия ГПК не е загубила значението си и е в смисъла, възприет в обжалвания съдебен акт, че погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, който би довел до неоснователност на конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК, като в тежест на ответника е да докаже, че е удовлетворил взискателя, а изтичането на предвидения от законодателя тримесечен срок е само предпоставка за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител, законосъобразността на действията на който не подлежат на преценка в настоящето производство, изключва прилагането и на този визиран критерий за селекция.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не се дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 299 от 26. 11. 2012 год., по в.гр.д.№ 479/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.