1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 03.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 607/2011год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Т.– процесуален представител на Л. П. Л. , срещу решение от 15.12.2010г. на СГС, ІІа въззивен състав, постановено по гр.д.№ 2322/2006год., с което е обезсилено решение от 05.08.2005г. по гр.д. № 8242/2005г. на СРС и е прекратено производството по делото. С последното е разпределено ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС по иска на Л. П. Л., предявен срещу А. Б. П. и Г. Б. П. на следния недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място] ,[жк], [улица], представляващо У. ……, кв. …. по плана на [населено място], м. „бул. С. Д.”, като е опредлено на А. Б. П. и Г. Б. П. да ползват дял I с площ от……… кв.м. по букви АБВГДЕЖЗИЛМА, оцветен със син контур на скицата на вещото лице П., а Л. П. Л. да ползва дял II по букви ИЗЖКИ с площ от ……. кв.м., оцветен с червен контур на скицата на вещото лице П., представляваща неразделна част от решението. С решението е отхвърлен предявеният от Т. А. Л. срещу А. Б. П. и Г. Б. П. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на описаното дворно място.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и допуснати процесуални нарушения.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса :” допустимо ли е пререшаването на въпроса за ползването на съсобствения имот, когато има предходно споразумение между съсобствениците и е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е сключено това споразумение”. Касаторът се позовава на решение № 1323/25.10.1984 г. по гр.дело № 484/1984 г. на ВС IV ГО, решение № 899/25.10.1985 г. по гр.дело № 421/1985 г. на ВС IV ГО, решение № 1426/20.09.2002 г. по гр.дело № 1922/2001 г. на ВКС IV ГО, решение № 1529/30.07.2003 г. по гр.дело № 1275/2002 г. на ВКС IV ГО и решение № 60/30.01.2006 г. по гр.дело № 25192004 г. на ВКС IV ГО.
Ответникът А. Б. П. взема становище, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът Г. Б. П. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
За да обезсили атакуваното решение на РС София и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.32 ал.2 ЗС е недопустим, тъй като не е налице изменение на обстоятелствата, при които е сключено предходното споразумение за разпределение на ползването между съсобствениците. За да обоснове този си извод, съдът е приел, че настъпилото в процесния случай правоприемство след смъртта на М. П., чийто единствени наследници при равни права са синовете й А. Б. П. и Г. Б. П., не съставлява такова изменение на обстоятелствата, тъй като и при предходното разпределение на ползването тя не е участвала, тъй като се е отказала от ползването на наследствения си дял в полза на синовете си; че не е налице изменение на обстоятелствата и във връзка с площта на имота, тъй като и към датата на първото споразумение и към настоящия момент тази площ е непроменена и е 440 кв.м.; че не е налице единствената поддържана от ищеца предпоставка за предявяване на иска – невъзможност да се постигне мнозинство и да се разпредели извънсъдебно ползването на имота, тъй като волята на ответниците като двама от съсобствениците, притежаващи общо 69% ид.части от общия имот, срещу 31% ид.части за третия съсобственик-ищеца, изразява решението на мнозинството, а при наличие на решение на мнозинството спорната съдебна администрация е недопустима.
Не е налице поддържаното от касатора основание. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос или, както е посочено и в ТР№1/10г. на ОСГК на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от касатора решения – решение № 1323/25.10.1984 г. по гр.дело № 484/1984 г. на ВС IV ГО, решение № 899/25.10.1985 г. по гр.дело № 421/1985 г. на ВС IV ГО, решение № 1426/20.09.2002 г. по гр.дело № 1922/2001 г. на ВКС IV ГО, решение № 1529/30.07.2003 г. по гр.дело № 1275/2002 г. на ВКС IV ГО, не са по идентични казуси , неотносими са към поставения от касаторите въпрос и не могат да обосноват извод за наличие на основанието по чл.280 т.2 ГПК. Според разрешението, дадено с последното решение на ВКС, на което се позовава касатора – решение № 60/30.01.2006 г. по гр.дело № 25192004 г. на ВКС IV ГО,наличието на договорна обвързаност, определяща начина на ползване на общата вещ, обуславя извод за недопустимост на провеждане на съдебно администриране на създалото се правоотношение, освен ако не е налице промяна на обстоятелствата, при които е сключен договорът. При установеност на начина на ползване на съсобствения имот, за да се предяви иск по чл.32 ал.2 ЗС е необходимо настъпването на промяна на фактическите обстоятелства, при които вече е било определено ползването. Разрешението на въпроса, дадено в атакуваното въззивно решение, не противоречи на посоченото в решение № 60/30.01.2006 г. по гр.дело № 25192004 г. на ВКС IV ГО. Изложеното в касационната жалба несъгласие с изводите на съда , че в случая е налице решение на мнозинството и не е налице промяна на обстоятелствата, при които е сключено споразумението през 1996г., представлява най-общо касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2010г. на СГС, ІІа въззивен състав, постановено по гр.д.№ 2322/2006год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: