1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 03.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 1154 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, предложение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. М. С. и К. С. М. против Определение № 92 от 22.03.2016г. по т.д.№ 2638/2015г. на Първо т.о. на ВКС, с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба против решението по в.т.д.№ 212/2015г. на Варненския АС в частта, с която е отменено решението по т.д.№ 71/2013г. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, и е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ по иска на синдика, извършеното на 14.04.2010г. прехвърляне на 2475 дяла на С. С. за сумата 2 475лв. и прехвърлянето на 2 475дяла на К. М. за сумата 2 475лв. от капитала на [фирма] от [фирма], понастоящем [фирма] /н/, на осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Съставът на ВКС е приел, че подадената на 13.07.2015г. съвместна касационна жалба е недопустима, предвид цената на предявените искове. Посочено е, че делото е търговско – има за предмет търговски спор по смисъла на чл.365,т.4 ГПК – съдилищата са се произнесли по искове с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, всеки от които с цена в размер на 2 475лв., определена на основание чл.69,ал.1,т.4 ГПК.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че предмет на двата субективно съединени иска е договор за продажба на дялове от 14.04.2010г., с който всеки от касаторите е придобил по 2 475 дяла от капитала на [фирма]- т.е. дялове с номинална стойност надхвърляща 20 000лв. Касаторите считат, че независимо каква е цената на придобиване на дяловете и какво я е обусловило, стойността на договора, респ. цената на всеки иск, определена по реда на чл.69,ал.1,т.4 ГПК, е над 20 000лв., което обуславя допустимостта на касационното обжалване.
От насрещната страна отговор в срока по чл.276 не е постъпил.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС констатира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна.
Обуславяща за определяне цената на иска за обявяване за недействителна по отношение на масата на несъстоятелността на сделка, която се твърди, че е увреждаща кредиторите, по която страна е свързано с длъжника лице – в хипотезата на чл.648,ал.1,т.6 ТЗ, е вписаната в договора стойност на сделката / в случая 2 475лв./, а не евентуалната действителна стойност на придобитото /в случая номиналната стойност на дружествените дялове/. Посочената в договора по чл.129,ал.2 ТЗ парична престация, дължима от приобретателя е релевантната за определяне на цената на иска. Разпоредбата на чл.69,ал.1,т.4, предл. първо ГПК визира именно стойността на договора като определяща размера на цената на иска. Поради това, неоснователни са съжденията в частната жалба относно номиналната стойност на прехвърлените дружествени дялове. Изводите в обжалваното определение относно релевантните за определянето на цената на иска по търговското дело факти са законосъобразни. Тъй като приложимата за спора редакция на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията, постановени по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., законосъобразен е и изводът на състава на ВКС за недопустимост на касационното обжалване.
Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт и определението на състава на ВКС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 92 от 22.03.2016г. по т.д.№ 2638/2015г. на Първо т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: