3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№250
София, 03.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2047 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7228/10.04.2019 г. на „И. И.“ ЕООД и И. А. И. против определение № 815 от 07.03.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 974/2019 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на „И. И.“ ЕООД и И. А. И. срещу разпореждане № 922/10.01.2019 г. по гр.д. № 8321/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Жалбоподателите изразяват становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и искат неговата отмяна.
Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
С атакуваното в настоящото производство определение № 815 от 07.03.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 974/2019 г. е върната подадената частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 129 ГПК за оставяне без движение на искова молба с вх. № 87735/29.06.2017 г. и даване на указания за отстраняване на констатираните нередовности. Посочено е, че това е разпореждане по движението на делото, обезпечаващо допустимостта на процеса и не подлежи на обжалване. Законосъобразността му ще бъде предмет на проверка единствено в случай, че производството по делото бъде прекратено. Посочено е и че атакуваното разпореждане няма характер на административен акт, за да се счита, че е нарушено правото на жалба на жалбоподателите по чл. 120 КРБ. То не е и акт на насилие и принуда и не ограничава достъпа до правосъдие на жалбоподателите
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита на лични и имуществени права. Това правомощие обаче се осъществява само доколкото е налице процесуален ред. Разпоредбите на ГПК са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. На обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК, подлежат определенията или разпорежданията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. Разпореждане, с което са указва внасянето на държавна такса и се оставя производството по делото без движение, както и в частта, с която се постановява необжалваемостта на същото разпореждане, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, предвид липсата на предпоставките по чл.274 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. На обжалване ще подлежи евентуално разпореждане или определение, с което се прекратява производството /връща исковата молба/, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането за оставяне на производството без движение, като в това производство ще се направи преценка от горестоящия съд, относно законосъобразността на дадените указания, съдържащи се в разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение.
Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че подобни частни жалби от „И. И.“ ЕООД и И. А. И., с които се сезира ВКС вече многократно са били разглеждани. Постановеното разпореждане от 24.07.2017 г. от Софийски градски съд, по гр.д. № 8321/2017 г. по реда на чл. 129 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, което следва от императивните повели на процесуалния закон. Въпреки това жалбоподателите неколкократно повтарят алгоритъма от жалба срещу разпореждане от 24.07.2017 г., жалба срещу съдебния акт на въззивниия съд, с който първоначалната е оставена без разглеждане и жалба до Върховния касационен съд /справка частна жалба с вх. № 112057/28.08.2017 г., определение № 3392/16.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4933/2017 г. по описа на САС, частна жалба с вх. №19474/20.11.2017 г., определение № 58/06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 417/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., разпореждане №26896/13.08.2018 г. по гр.д. № 8321/2017 г. по описа на СГС, частна жалба с вх. № 121294/21.09.2018 г., определение № 3060/09.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4615/2018 г. по описа на САС, частна жалба с вх. № 19962/13.11.2018 г., определение № 483/31.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4414/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., разпореждане № 922/10.01.2019 г. по гр.д. 8321/2017 г. по описа на СГС, частна жалба с вх. № 22107/18.02.2019 г. и обжалваното в настоящото производство определение № 815/07.03.2019 г. по ч.гр.д. № 974/2019 г. по описа на САС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 815 от 07.03.2019 г. по ч.гр.д. № 974/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „И. И.“ ЕООД и И. А. И. срещу разпореждане № 922/10.01.2019 г. по гр.д. № 8321/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: