O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 347/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 1652 / 08.02.2011 година на С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Ж. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо IV-92/ 30.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 1359/2010 година на ОС-Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение Nо 59 от 29.04.2010 година по гр.д. Nо 30/2009 година на РС- Поморие по чл. 32 ал.2 ЗС , с което е разпределено ползването на недвижим имот- масивна едноетажна с изба жилищна сграда от 61.32 кв.м., построена в УПИ * в кв. 39 по плана на [населено място], [община] с площ от 942 кв.м., по вариант на вл.л.К. М. / стр.53-54/.
Прието е , че избраният вариант съответства на правата на страните по делото и начина на ползване.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в грубо нарушение на процесуалните права по преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се поддържа с доводи , че с постановеното въззивно решение , съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по поставените процесуално правни въпроси- за правомощията на въззивната инстанция по отношение на необжалвалите първоинстанционното решение ответници и влизането в сила на решението спрямо тях по предявените срещу тях искове, за правомощията на въззивния съд във връзка с ограниченията по поставените във въззивната жалба основания , относно обвързаността на съда от изложените в исковата молба обстоятелства , твърдения и петитум, относно задължението на съда да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства, относно недопускането от страна на съда на събиране на доказателства от значение за правния спор и липсата на конкретни мотиви относно правните изводи на съда по конкретния правен спор, както и по следните материално-правни въпроси- относно придобиването на основание придобивна давностно правото на собственост на идеални части от недвижим имот в парцел,по принцип, в хипотеза на съвладение , при разделяне ползването му на реални части изобщо и конкретно при действието на З./ отм./ и изтичане на давностния срок при действието на З./отм./ и за разграничаването използването на реална част от имот, като начин на разпределение на правото на ползване и като участие в ползите и тежестите на съсобственика в съсобствения имот и съвладението на имота при съсобственост, като оригинерно основания за придобиване правото на собственост на имота в идеални части.
В подкрепа на изложените съображения се сочат девет решения на съдилища от различна степен , без да се сочи , коя решение по кой въпрос касае практика , различна от тази , приета с решението на въззивния съд.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касационната жалба, с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК/ изм. ДВ. бр.100/2010 година / , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота – цялото дворно място, предмет на иска по чл. 32 ал.2 ЗС с оценка 3048.10 лв., сочещи на материален интерес под 5000 лв.
По делото на л.7 – производство районен съд, е представено Удостоверение Nо 844/09.02.2009 година на [община], от което е видно , че данъчната оценка на имота в [населено място] е 3 048.10 лв. / три хиляди и четиридесет и осем лв./
При липсата на други данни , обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 5000 лв., редакция на текста, съобразно изменението на закона с ДВ. бр.100/2010 година, приложима към касационни жалби подадени след датата на влизане в сила на посоченото изменение—т.е. след дата 21.12.2010 година , касационната жалба се явява недопустима.
Ето защо и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал.2 ГПК, а подадената касационна жалба , се върне на касаторите С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община].
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх.Nо 1652 / 08.02.2011 година на С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Ж. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо IV-92/ 30.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 1359/2010 година на ОС-Бургас.
ВРЪЩА касационната жалба вх.Nо 1632 / 08.02.2011 година на С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Ж. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо IV-92/ 30.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 1359/2010 година на ОС-Бургас, като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори/ лично и чрез адвокат-повереника /, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на С. С. П. и Б. Т. П., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Ж. И.- АК Б., да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :