О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 07.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №141/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт С. С., с вх.№37955 от 15.12.2010 год. на Пловдивския окръжен съд срещу Определение №2994 от 29.10.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение,V състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане от 12.04.2010 год. по ч.гр.д.№540/2010 год. на А. районен съд, с което е отхвърлено искането на касатора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.6 ГПК- нотариален за учредяване на ипотека върху недвижим имот срещу К. И. П., трето лице в кредитното правоотношение, ипотекирал собствената си жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица] за обезпечаване вземането на банката срещу кредитополучателя ”М 13 ЕООД” по Договор за банков кредит №314 -46/19.02.2008 год. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че представеният нотариален акт не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, защото с него не се установяват съдържащите се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение суми: за главница-90 378.90 лв. и за лихви- лихва за редовен дълг-4 724.07 лв., за наказателна лихва-300.20 лв. и за законна лихва в размер на 4 666.77 лв. Въззивният съд е приел още, че в това производство съдът не може да извърши проверка на достоверността на доказателства, установяващи промяната в дължимите суми в резултат на откриване производството по несъстоятелност за кредитополучателя-„М 13 ЕООД”.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.418, ал.3 ГПК, защото счита, че са представени достатъчно доказателства, установяващи изискуемостта на вземането. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като формулира следния правен въпрос ”Може ли кредитора да иска издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за удовлетворяване на вземането му, като се допусне принудително изпълнение върху ипотекирания от третото лице/не страна в кредитното правоотношение/ недвижим имот, който обезпечава изискуемо и ликвидно вземане на кредитора срещу длъжника, чрез извършване на опис и публична продан на същия”.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационнен контрол.
Частният жалбоподател не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира правния въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Той е винаги конкретен, произтичащ от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. В случая съдилищата са отхвърлили искането за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.6 ГПК не защото въобще не може да се издаде такава срещу ипотекарния длъжник, а защото представеният договор за ипотека не удостоверява изискуемостта на вземанията на банката срещу него. Размерът на вземанията в подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение и този на обезпеченото вземането по нотариалния акт за учредяване на ипотека са различни. Определеността на обезпеченото вземане е изискване, установено с чл.170 ЗЗД като условие за действителността на договорната ипотека. Изводите на съдилищата са направени въз основа на приетия от тях обхват на проверката, която може и следва да извършва съдът, за да удовлетвори искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист/ арг. от чл.418, ал.2 ГПК/. По този въпрос съществува изобилна и непротиворечива задължителна съдебна практика, че тази проверка включва само редовността на документа от външна страна, както и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тя не включва валидността на извършените от други органи и лица действия във връзка с документа, каквото е и превалутирането на задължението по главницата. Тази проверка следва да се извърши в евентуално исковото производство по чл.422 ГПК/вж.Определение №143 от 23.02.2010 год. по ч.т.д.№912/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О./.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2994 от 29.10.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение,V състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: